Бъди ми

       Посветено!





Бъди, ми - нека да те има,

че целият ми свят - си, ти!...

В дъха си утринен те взимам,

с разцъфнали след теб липи...



И с не разпъпил тънък мирис -

на рози, люляци, треви…

И със сълза от вишнев ирис,

изгряла във очите ми…



Във пътя пясъчен, в пустиня,

в най-жарко слънце – ти, бъди.

Ще зная, там - и че те има,

в оазис - с живите води.



Бъди - във бурята, в морето,

в светкавиците ти, гори.


В тъма разкъсвай ти небето,

със светлина - от сто дъги...



Бъди, ми - океана, дето

стихии сам ще отболи.

Бъди, ми - облаче, което

живително ще ме дари.



И в пътя - днешният, към тебе,

посока утрешна бъди.

Вълна - разпенила бял гребен,

в кръвта ми утрешна стани.



Бъди, ми – мирис, не мирисан…

Бъди, ми - слънчевият пик…

Дъха ми - във пустиня вписан…

На две пустини - слисан вик…



Бъди във всичко - в мен, любима,

в пожар, бъди - да ме гори!

Когато - в този свят, те има,

си струва - всичко да боли…



Бъди!... Дори, когато вече,

ще съм прегърнал сетен стон,

и ще съм толкова далечен,

мираж един след вихрогон…



Бъди!... А аз последно моля -

последният ми дъх вземи!

И подир сетната ми воля,

доде се върна – все, бъди!



Завърна ли се пак - бъди ми,

не стигнал, за кръвта ми зов...

Любов - за още сто години!

За друг живот - по-следващ, нов...