Радко Стоянов Тебе, Апостол!

Радко  Стоянов  Болгария
Към  теб,  Апостоле!
(на Васил Левски)   


И пак към Теб се връщаме, Апостоле преславен,

че Твоят идеал е днес потъпкан и забравен,

че трудният ни път не ни направи много умни,

освен на думи празни и лъжливи, скудоумни.


"Единството" ни в басните красиви е възпято,

лежи в калта народното велико дело свято.

И уж потомци сме на гордо, непокорно племе,

а виж - в кръвта ни завистта на Каин още дреме.


От алчност сме готови себе си дори да глътнем

и в Ада черен като диви зверове да хлътнем.

Затуй е трудно днес за Теб, Апостоле, да пиша,

защото утрото ни българско без Теб не диша.


Ти бе във времето и времето във Тебе беше!

Ти бе във вярата и вярата у Теб гореше!

Ти бе светилникът във нощи тъмни, безнадеждни!

Ти бе пророкът, знамето на бурите метежни!


Духът Ти непреклонен раждаше мечтите живи.

Умът Ти далновиден виждаше през дните сиви.

А съвестта Ти - съвест бе за цял народ поробен,

молитвен зов и паметник на робството надгробен.


Не търсеше печалби и облаги от живота,

докрай изстрада святата си българска Голгота.

Изпълнен бе с надежди, обич, помисли красиви -

да зрее плод обилен в нашите народни ниви.


Безсмъртен ще останеш Ти, Апостоле, навеки,

до края ще вървим по твойте огнени пътеки!


              Тебе, Апостол!
            (Василу Левскому)
 http://www.stihi.ru/2013/08/26/6632
                Перевод с болгарского
                Александра Борисова

И снова к тебе возвращаюсь, Апостол преславный,
Твои идеалы сегодня забыты, попраны,
И труден наш путь, но мы не становимся умны,
Слова наши праздные, лживые и скудоумны.

И наше «единство» в прекрасные басни воспето,
В грязи извалялось народное дело святое.
Быть может, потомки гордятся народом мятежным,
Но видишь – в крови нашей зависть каинова брезжет.

От жадности даже себя проглотить мы готовы
И  в черном аду диким зверям подобны потонем.
Писать для тебя даже трудно, Апостол, ты слышишь?
Тебя с нами нет,  и болгарское утро не дышит.

Ты временем был, но и время с Тобою всевластно!
Ты верою был, Твоя вера горяча и властна!
Был светочем ночи той страшной, слепой и безбрежной!
Пророком и знаменем бури народной мятежной!

Твой  дух непреклонный, мечты создавал он живые.
Твой ум дальновидный смотрел через будни былые.
А  совесть Твоя, как в Болгарии совесть народа,
Молитвенный звон и на горести камень надгробный.

От жизни своей Ты ни выгоды ждал, ни дохода,
Страданьем святым предстояла до края дорога.
Исполнен любви и надежды, и думы красивы -
Чтоб  зрел  виноград  и  полнели народные нивы.

Бессмертным останешься с нами, Апостол, навеки,
Твой огненный путь до конца с тобой вместе пройдём!