На Олеся
Защо са ми, кажи, очи, ако не -
за да те виждам?
Защо са ми, кажи, уши, ако не -
за да те чувам?
И нозе - защо са ми, кажи! - ако не
при тебе да ме доведат?
И ръце, ако не - дрехите ти
при първи, удобен случай, да свалят?
И да галят нежни ти гърди,
докато браниш ги... и в потаен час,
без свян, да те опознават там,
де още те не знам...
Устните - защо са ми, кажи - ако не
с целувки да те покорят и свидни думи,
час след час, в захлас, да ти мълвят,
докато съвсем те подлудят?
И бедрата ти те предадат - и сами
ме пуснат там... де
не е влизал
ни сулатан, ни хан...
И сърце защо ми е, ако не -
твое да е, ден и нощ?
И за какво съм въобще, кажи - ако
Ти не си?
Уравнение с едно неизвестно
© Copyright: Емил Миланов, 2013
Свидетельство о публикации №113082501227
Свидетельство о публикации №113082501227
Рецензии