Реквием за един последен миг

 
 

В случаен миг, и с миг предначертан,

ще тръгна недокрай премислил...

С най-цветния ми стих, накрай...

А може, и със край, недоизлистил...

Не както, винаги съм си мечтал...

И чак докрай, тъй както винаги,

в случаен миг, съм си го мислил...

Ще тръгна, знам, към края си

съвсем докрай предначертано... 

И знам, дори -  че недокрай,

и всичкото, край мен съм дообичал...

Едва ли земният ми дъх

пречистил себе си ще знае

за мъртвите ми хиляди слънца...

За неуспелите ми звездни небеса...

Морето и безбрежните ми океани...

За неродената усмивка в мен,

и за усмивките, край мен лъчисти...

Тъй както винаги съм си мечтал...

От сънищата още, със объркано начало,

в безсъници, прочистени изцяло...

 

Сега безсъния са те, към своя край...

Тъй чисти са, тъй чисти са, тъй чисти...

Каквито винаги съм си мечтал...

И може би, съвсем недопремислил...

 

Но аз ще тръгна, знам, със жаждата...

И тя докрай във мен ще си остане...

Към още първи утрини, недоизпити...

Към толкоз залези, в дъха нескрити...

И бягството от тази жажда, знам,

само по себе си, е невъзможно,

щом капките й още, търся, незаситни...

Да ме опият целия... И целия, да ме открият...

Да потушат и огъня, и жаждата от мен,

от жадните, задъханите ми куплети...

 

Но те, на жаждата, куплети са, пред стихване...

И целите, от нейни мигове, са те орисани,

преди, и несъвсем, докрай да съм излистил,

най-цветният си стих, какъвто винаги съм искал...

Тъй както винаги съм си мечтал...

И винаги, тъй както съм си мислил...

Подир мига предначертан, фронтално прям...

Ще е попукан, знам, стиха от жаждата си преорисан...

И нека в мен да се завръща, и само в мен да е печален...

 

А в шепотно разпръсканите мои капки,

ще се опиват други,  още неродени жажди...

В случаен миг или предначертано... Не зная.

Не съм премислил всичкото... И чак докрая...

Но има мигове и тръгваме - къде, незнайно...

Не както мислили сме, не както сме мечтали...

Случайни ли... Или докрая са непредначертани...

И недокрай премислили... И недокрай излистили...

Най-цветния си миг... И може би, и най-омаен...