Малкият паж

В  РАЗПЪТИЕ...


 


                ...ТЯРАГЗАР  КАП ОНДЪБ И


 


Разбра ли, как - и най-подир, разбра ли ти,безумникО


Ъглите на пътечките ти изтъняли пак, че си кръстосаЛ


Каквито, тайни имаше - по криволиците им, изпустосА


А бяха верният, единствено, и твой билет еднопосочеН


Товарът им преви докрай, уж яките... И мъжки...плещИ   


А можеше - в послушие, опримчено от голият ти, разуМ


 


Сърцето - от кръвта, от пулса му премислено, да взимА


И път да е избрало мъдър. Безгрешието - в път белязаН   


 


Да можеше - да можеше, безумнико!... С прелом пътекатА


Ъгли...Проклятия...Вълшебства бели - да се разкръстосаТ


Разкотвена, да си посял кръвта във черната, и нова угаР


Животът с пъпна връв - и с корените взел...посока новаА


Ако - безумни ми, велможо!...Не бе орисаният, малък паЖ


 


Белязаните дни - с поврати, в лунатични сънища, избодЕ


Ушите не заглъхнаха - протяжно-стенещият вик, пак пияТ


Кръвта щуря - и с аритмичната си паяжина - тънки възлИ


Вихрено плетеше - и късаше дъха на стъпките...към броД


А ти не спря - докрай душата своя не пожали...още младА


Редеше все - лелееше в куплетите, мечтателю...неполетяЛ


А можеше... Да бъдеш друг...Възможно беше, знаеш, някаК


 


И  В И Ж - К Р Ъ В Т А  В РАЗПЪТИЕ  К Р Е Щ И  СЕГА... И