На причале

   Вольный перевод с болгарского
   Нелли Господинова


НЕВЪЗМОЖНОСТ

Закотвена… за цял живот.
Брегът ми е Родина.
И тя ме стиска в своя хват –
жена и половина.
А котвата ми – все така
забита надълбоко –
сърцето ми… с една ръка
е стегнала жестоко.
И нямам даже малък луфт
да мога да издишвам…
Пристегнат жули моят клуп,
а лодката се люшка
от тук до тук, от там до там –
тъй вярна на съдбата.
Жадувам да ми измени
за всичко във отплата.
Примамливо шуми море
Водата му се плиска…
А жаждата у мен расте
и гърлото ми стиска.
Закотвена… за цял живот.
Брегът ми е Родина.
Пожизнена като имот,
на който съм робиня.
 
Но може би след сто лета
ръжда ще ме покрие
и котвата щом откача…
Морето ще изпия.



Много лет о Родине скучал,
много лет морской водой просолен.
Отчего не радует до боли
после странствий родины причал?

Безголоса якорная цепь...
Не тревожь маяк морскую долю.
Стала жизнь похожа на неволю -
крепко держит якорная цепь.

Часто море бурею зовёт,
штилевым покоем дальних далей.
Не поймёт: куда теперь... едва ли...
У всего морского строгий счёт.

..."Возрастной у нас тобой изъян"-
поседевший шепчет капитан.