Когато тъжни капките почукват по стъклата
и вятърът приплаква в самота,
открий прозореца и вслушай се в нощта,
в безропотния тих глас на дъжда,
докоснал се случайно в тъмнината
до мокрото лице на сам бездомник.
Утеха ли ще бъде мисълта,
че сам не си безпътен по света
или,забравил свойта самота,
безмълвно ще заплачеш ти с дъжда
за хиляди несретници в нощта.
Настроение
© Copyright: Снежина Христова, 2013
Свидетельство о публикации №113082208900
Свидетельство о публикации №113082208900
Рецензии
