Към теб, апостоле!

(на Васил Левски)   


И пак към Теб се връщаме, Апостоле преславен,

че Твоят идеал е днес потъпкан и забравен,

че трудният ни път не ни направи много умни,

освен на думи празни и лъжливи, скудоумни.


"Единството" ни в басните красиви е възпято,

лежи в калта народното велико дело свято.

И уж потомци сме на гордо, непокорно племе,

а виж - в кръвта ни завистта на Каин още дреме.


От алчност сме готови себе си дори да глътнем

и в Ада черен като диви зверове да хлътнем.

Затуй е трудно днес за Теб, Апостоле, да пиша,

защото утрото ни българско без Теб не диша.


Ти бе във времето и времето във Тебе беше!

Ти бе във вярата и вярата у Теб гореше!

Ти бе светилникът във нощи тъмни, безнадеждни!

Ти бе пророкът, знамето на бурите метежни!


Духът Ти непреклонен раждаше мечтите живи.

Умът Ти далновиден виждаше през дните сиви.

А съвестта Ти - съвест бе за цял народ поробен,

молитвен зов и паметник на робството надгробен.


Не търсеше печалби и облаги от живота,

докрай изстрада святата си българска Голгота.

Изпълнен бе с надежди, обич, помисли красиви -

да зрее плод обилен в нашите народни ниви.


Безсмъртен ще останеш Ти, Апостоле, навеки,

до края ще вървим по твойте огнени пътеки!