Този път не е същият-
с асфалт е покрит.
И плетът не е оня, гъстият,
оградата – зид.
И поляната не е същата-
беше с мащерка цяла,
а днес площад е. Даже къщата
не е жълта, а бяла.
Всичко е толкоз различно...
Но споменът мил,
нещо интимно и лично
е в сърцето ми скрил,
за което цяла поема
бих написала в здрача.
Но такава тъга ме обзема,
че...а-ха, да заплача.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Этот путь не настоящий
Асфальтом покрыт
Забор не тот – сейчас он чаще
Сплошная стена стоит.
И поляна не та что раньше
Без тимьяна запах прелый
Площадь и на ней даже
Дом не жёлтый а белый.
Всё настолько противоречит
Воспоминаньям
Такое интимное, личное,
Которому нет названия
И о чём я целую поэму
В сумерках написала
Бывает – тоска объемлет
Я чуть не разрыдалась.
Юлияна Донева - не е същото, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113081901973
Свидетельство о публикации №113081901973
Рецензии