Рее се взорът напразно -
на изток, на запад, на юг.
О, колко еднообразно
и глухо, и тъжно е тук.
Ни храстче край пътя зелено,
ни езерце синьо блести.
И цвете, в тревата стаено,
не видях ни едно да цъфти.
Само вятърът съска и брули
пожълтялата суха трева,
сякаш че някой ме хули
с натежали от злоба слова.
И хуквам - покрусена, бледна,
обратно по пустия път
към къщи, по - скоро да седна
край огъня, в топлия кът!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Окину взором напрасным
Север, восток, запад, и юг
О как единообразно
Как тревожно и глухо вокруг.
Ни зеленью перекрёсток
Гладью озеро не блеснёт
Ни трав густых, ни берёзок
Совсем ничего не цветёт.
Ветер один завывает
И пожелтела трава
Кажется будто ругает
И злобные мечет слова.
Отчаялась, побледнела
Бегу по дороге пустой
Как мне тепла захотелось
Быстрей бы, быстрей бы домой.
Юлияна Донева - в полето, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113081602166
Свидетельство о публикации №113081602166
Рецензии