Бръшлянова памет

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Живях, откакто помня се, във вълчи времена… И цял - на вълк приличам.
 
През тилилейски джунгли все вървях… Човешкото в кръвта ми попиляха…
 
На обръч, всичките си криволици сбраха мен, към ада в тях затичан…
 
Преминал мрака, с бесни джунгли покрай мен, съзнавах - как ме надиграха…
 
 
 
 
 
И зная, днес - съм вълк, и звяр, и цар… Не ме побира, малката ми кожа…
 
Ще кажете – безсрамник… За лъв ли се помисли, за работа голяма…
 
С какво ли толкова - си повече от нас… И повече - какво пък можеш…
 
Ще се озъбя зверски, вълк съм знам… И нищичко човешко вече нямам…
 
 
 
 
 
Но гръб - обърна ли, аз знам - ще бъде кожата ми от гърба съдрана…
 
И на човека - в мен от времена, хиени ще захапят - пръв гръкляна…
 
Живях… Откак се помня - вълча ежбина… От глутницата - сам останах…
 
Щом в джунглите, хиени химн подхванат пак, с мой вълчи дъх, ще зрей бръшляна…
 
 
 
 
 
Ще помни - звяр, че бях голям… Но сред човеците, че пишех с кръв от рани…