Александр Клушин Роза

„РОЗА”
Александр Иванович Клушин (1763-1804 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РОЗА

В цветуща младост цвят до цвят
лалета, лилии растат,
до тях е роза горделива.
Осанка дивна извисила,
расте в унила гордост тя,
не пее с другите цветя.
И щом горящото светило
е свод лазурен озарило,
към нея почит съхранило,
листата й да не терзай,
то бисерни лъчи раздава,
но да не я гори внимава.
На красотата чест отдай!

Зефири, тънки любовчии,
в кадрил всецветна свита вият,
пред нея парка веселят,
крила ефирни дружно веят,
че са до нея се гордеят
в притихналия розов свят.

И дълго ли се роза кити?
Едва настъпи вечерта,
а избледня, увяхна тя
от студовете мразовити.
Но пак ще дойде тук денят
и ще се върнеш ти отново;
смъртта студена и сурова
безсилна е да овладей
съдба: умирай и живей!

„Къде си, нежна ти Темира?”
„Хей там!” „Къде?” Безмълвна лира!
Тук само прах, душа я няма.
Тя мъртва е, прахта е само.

Напразно приближавам гроба,
не могат да те възкресят
сълзите-перли, с хладна злоба
безсилни са да те склонят.
О, нека глас съдбовен гневно
разтрогне участта плачевна!
Ще падна аз до теб без страх,
прахта си смесил с твойта прах.


Ударения
РОЗА

В цвету́шта мла́дост цвя́т до цвя́т
лале́та, ли́лии раста́т,
до тя́х е ро́за гордели́ва.
Оса́нка ди́вна извиси́ла,
расте́ в уни́ла го́рдост тя́,
не пе́е с дру́гите цветя́.
И што́м горя́штото свети́ло
е сво́д лазу́рен озари́ло,
към не́я по́чит съхрани́ло,
листа́та й да не терза́й,
то би́серни лъчи́ разда́ва,
но да не я́ гори́ внима́ва.
На красота́та че́ст отда́й!

Зефи́ри, тъ́нки любовчи́и,
в кадри́л всецве́тна сви́та ви́ят,
пред не́я па́рка веселя́т,
крила́ ефи́рни дру́жно ве́ят,
че са до не́я се горде́ят
в прити́хналия ро́зов свя́т.

И дъ́лго ли се ро́за ки́ти?
Едва́ настъ́пи вечерта́,
а избледня́, увя́хна тя́
от студове́те мразови́ти.
Но па́к ште до́йде ту́к деня́т
и ште се въ́рнеш ти́ отно́во;
смъртта́ студе́на и суро́ва
безси́лна е да овладе́й
съдба́: уми́рай и живе́й!

„Къде́ си, не́жна ти Теми́ра?”
„Хей та́м!” „Къде́?” Безмъ́лвна ли́ра!
Тук са́мо пра́х, душа́ я ня́ма.
Тя мъ́ртва е, прахта́ е са́мо.

Напра́зно приближа́вам гро́ба,
не мо́гат да те възкреся́т
сълзи́те-пе́рли, с хла́дна зло́ба
безси́лни са да те склоня́т.
О, не́ка гла́с съдбо́вен гне́вно
разтро́гне участта́ плаче́вна!
Ште па́дна а́з до те́б без стра́х,
прахта́ си сме́сил с тво́йта пра́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Клушин
РОЗА

В цветущей юности своей
Среди Тюльпанов и Лилей
Гордяся Роза возрастала.
Осанка горда возвещала
В ее унынии самом
Величье пред другим цветком. –
Когда горящее светило
На свод лазурный восходило,
Почтенье робко к ней хранило;
И чтобы стеблей не помять,
Лучи как бисер рассыпало;
Но к ней касаться не дерзало.
Что редко, должно обожать!

Зефиры, тонки волокиты,
Кадриль из всей составя свиты,
Резвились, прыгали пред ней;
На легких крылиях носяся
И счастием своим гордяся,
В молчаньи удивлялись ей.
 
Но долго ль процветала Роза?
Едва вечерний час настал,
Бледнел цветок и увядал –
Померк от лютости мороза.
Приидет день весны твоей,
Ты к жизни возвратишься снова;
И смерть угрюма и сурова
Тебя не может поглотить –
Твой рок: и умирать и жить!
 
Но ты где, нежная Темира?
Где? – там! Где там? – безмолвна лира!
Здесь прах; души твоей в нем нет.
Она мертва, а прах живет.
 
Напрасно приближаюсь к гробу,
Тебя желая воскресить;
И слезны перлы хладну злобу
Бессильны, слабы умолить.
О, если б глас судьбины гневной
Расторг состав мой, век плачевной!
С восторгом пред тобой бы пал
И тонкий прах с твоим смешал.

               1792 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист, преводач и издател Александър Клушин (Александр Иванович Клушин) е роден през 1763 г. в гр. Ливни, Орловска губерния. Завършил е ливенското окръжно училище (1778 г.), няколко години работи в Орловското наместничество, след което постъпва на военна служба (1780-1786 г.). Публикува литературни творби от 1790 г., като първо издава преведената от него от френски през 1787 г. комедия на Жозеф Патр „Рассудительный дурак, или Англичанин”. Един от основоположниците на руския сантиментализъм, той продължава литературните традиции на Державин и Ломоносов. Заедно с Иван Крилов издава списанията „Зритель” и „Санкт-Петербургский Меркурий”, публикува в литературните издания стихове, сатирични очерци, анекдоти и преводи. Автор е на комедията в стихове „Смех и горе” (1793 г.), на романа „Вертеровы чувствования, или Несчастный М-ль” (1793 г.), на сатиричната поредица „Портреты”, на комедиите „Худо быть близоруким” (1800 г.), „Услужливый” (1801 г.) и др. Получавал е титлите титулярен съветник (1799 г.), инспектор на руските театрални трупи (1800 г.), колежки асессор, придворен съветник (1802 г.). Умира на 11 май 1804 г. в гр. Ревел.