Юлияна Донева - заедно, перевод

Вървя си по планинската пътека,
а край мене - есенни листа.
Прелитат и се приземяват леко -
намира всяко свое си место.

Защо, се питам аз, при своя полет
полягат на земята с весел звън?
Eто, че прииждат други листи
и кацат върху тях за сетен сън.

И мисля си: „ А, може би, листата
няма от какво да се боят.
Заедно ли са  върху земята,
без страх едно до друго ще заспят."

Тъй, както впрочем, всеки е познато –
разхождайки се в нощната тъма,
човек не чувства страх, когато
ръката му е в нечия ръка.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я шла себе долинами горами
И падали осенние листы
Ложились в землю желтыми коврами
Им дан удел без лишней суеты

А почему спрошу вас дорогие
Ложитесь в землю под весёлый звон
Придут сюда такие же другие
Чтоб как и мы попасть в зелёный сон.

Я думаю, - уверена, что листья
Их никакие страхи не вспугнут
И вместе им спокойно и не тесно
Они в земле счастливые уснут.

Но среди тайн от веку и до веку
Одна доподлинно известная пока
Не страшно жить на свете человеку
Когда в руке любимая рука.