Отлетя като прелетно птиче,
като пролет от мен си замина,
като някое... блудно момиче,
а ми беше - безумно любима.
Отлетя - яко дим, ти отмина,
а пожара ти - още лудува,
толкоз сила - от где ли я взима,
та с такава стихия - бошува.
И гори - чак дъха ми опича,
заприлича кръвта ми на лава,
и втвърдява - додето отича,
огнелумнала обич да дава.
Ех, момиче - отлитнала птицо,
тамо в юга - за обич и песен,
мое северно пиле - и жрицо,
тук не виждаш, ли - шарва се есен...
Тук, не видиш ли - зима как иде,
за душите на птици - магия...
Птицо литнала - в юга отиде,
тук гнездото, ти - още се вие...
***
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113080907413
Свидетельство о публикации №113080907413
Рецензии