Ех, ти

Ех, ти!...


Мой живот!


Моя нишка кълбяна,


към края си вече изнищена…
 
Моя пъстра несрета,


тънка черга тъкана,


мигом немислена,
 
връз пътечки разстилана,


в дъжд и слънчево тляла,
 
и връз друмища листила,


от конеца си нишки пиляла,
 
в черни стърнища посяла,


от възлите на стонове тихи,
 
от сълзите си - сол коравяла,


дъх от дните си лихи…
 
Ех, живот!


Ех, ти песен!...
 
Неначута - до края!...
 
Тъмнолунно пречиствана... 


Раноутринно бистрена...
 
Измълвяна надежда!


Безнадеждност…


Тъга недомислена…
 
Ех, ти, истина!...


Ех, измама - горяла ме!…


Прегоряла невяма...
 
Мой живот!...


Нишка моя!…


Несрета кълбяна…
 
 


Рецензии