Ех, ти
Мой живот!
Моя нишка кълбяна,
към края си вече изнищена…
Моя пъстра несрета,
тънка черга тъкана,
мигом немислена,
връз пътечки разстилана,
в дъжд и слънчево тляла,
и връз друмища листила,
от конеца си нишки пиляла,
в черни стърнища посяла,
от възлите на стонове тихи,
от сълзите си - сол коравяла,
дъх от дните си лихи…
Ех, живот!
Ех, ти песен!...
Неначута - до края!...
Тъмнолунно пречиствана...
Раноутринно бистрена...
Измълвяна надежда!
Безнадеждност…
Тъга недомислена…
Ех, ти, истина!...
Ех, измама - горяла ме!…
Прегоряла невяма...
Мой живот!...
Нишка моя!…
Несрета кълбяна…
Свидетельство о публикации №113080608828