Сълзата, спотаила се в сърцето,
не прокапва върху листа бял.
Но мъката, порасла до небето,
със думи скръбни го изпълва цял.
А думите, като олово тежки,
извират право от сърцето клето.
Тъй отразява се в словата жежки,
невидима, сълзата на поета.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Слеза на сердце притаилась
Не упадёт на белый лист
До неба мука доносилась
Под дум печальных тихий свист
Свинцом, как тучи грозовые
Сойдёт из сердца прямо в лето
Слова рождая ключевые
Слеза невинная поэта.
Юлияна Донева - сълзата на поета, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113080502466
Свидетельство о публикации №113080502466
Рецензии
