И когато от прага си лунен те гледам...
С някой миг на съня, на нощта,
ще пристъпя в пътека подлунна,
ще вървя, и вървя, и вървя -
не вървял по пътека, бездумна…
С невидян още лъч, цял в роса,
жажден - капки ще пия магия,
и довзел им, довзел си дъха,
пак по пътя си тънък ще свия…
Все към теб, все към теб ще вървя -
осми цвят невидян по дъгата,
ще досбъдна сред друм към съня -
все към теб ще вървя, в необята…
Като месечко - среброизгрял,
ще те гледам и милвам, целувам,
и сред лунния праг - дъх запрял,
с тънък щрих в теб, докрай ще рисувам…
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113080409896
Свидетельство о публикации №113080409896
Рецензии