Любовна нега през август
Във късното на августна жарава,
морето с тънък бриз въздъхна,
авлига впъстри нежната октава,
и тишината - сякаш, че отдъхна...
Искри припламнали се запиляха,
в дълбоки гънки всред небето,
подзвездна песен нестърпяха,
щурци невидими - в нощта поети...
Но смях изсипан звънко - зад гърба,
цигулките смълча на трубадурите...
Попи в потайно ъгълче от тъмнина,
и като спомен мой се отъркули...
На безподобно избледняла обица,
луната с лик двурог небе окичи...
И тъжна, сякаш, нежно порица
душата ми, в която занаднича...
Че недовиждаше негата във нощта,
и безподобна, тъй - душа да се опива,
неутолена, че - останала за любовта...
И жадна, в късен август - днес, да си отива...
Прочети още:
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113080209519
Свидетельство о публикации №113080209519
Рецензии