стръмни пожари
...с неусетното синьо приижда нощта,
сребърно-бяла провисва луната,
тънки звездици потрепват в тъмата,
и възглавница сънна прегръща града...
... аз, косите ти галя в съня до безкрай,
а дъха им – ах, как лудо ме пари,
бяло рамо целувам – цял ме жари,
и нощта е пожар - в ад ли, или във рай...
... тихо гаснат звезди, луната бледнее,
и съня – в своя пътечка се лута,
и наяве – ти си там, аз съм тука,
тича юни - с край между нас аленее...
... с неусетено бяло наднича деня,
с тиха нега - луд пожар да подпаля...
... рамо целувам, косите ти галя,
и възглавето, твое, прегръщам в съня...
Прочети още:
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113080200833
Свидетельство о публикации №113080200833
Рецензии