И защо ли
За какво ми е свят безмолитвен,
с този звезден – измислен покров…
Виж цвета му - пулсиращо тиквен,
виж небето – оловен обков…
И какво - че е уж от коприна,
прегоряла от залезен здрач…
Неми изгреви, пуста картина,
а за фон, пак – пак някой палач…
Мъртви утрини, дните – неживи,
лешояди ги ръфат безспир…
С цвят - надеждите даже са сиви,
упоени - с нежив еликсир…
Толкоз грешен - и свят безкопнежен,
виж мечтите му - с мъртъв са цвят…
Виж дъха му - неземно е скрежен,
сякаш вече е - вчерашен свят…
За какво ми е свят безмолитвен,
грешно-днешен – с пришит послеслов…
Но отколе го чувствам реликвен,
и във него - копнея покров…
Прочети още:
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113080207307
Свидетельство о публикации №113080207307
Рецензии