„МОЯ СВЕЧА, НУ КАК ТЕБЕ ГОРИТСЯ...”
Леонид Георгиевич Губанов (1946-1983 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СВЕЩИЧКЕ МОЯ, КАК ТИ СЕ БЛЕЩУКА
Свещичке моя, как ти се блещука?
Кръвта ако опазя, би могло
да ми покаже границата тука,
да ми подскаже моето легло.
Свещичке моя, пламък не загасяй ти!
Не са сълзи тез вишни прелестни.
Ще чакам, приказлив като тераса,
за цветните стъкла рубини цветни.
В градината библиотечен хлад е.
В библиотеката – градински рай...
И кодеин в аптеката заплаква,
тъй Троцки в осемнайста плака май.
Ударения
СВЕЩИЧКЕ МОЯ, КАК ТИ СЕ БЛЕЩУКА
Свешти́чке мо́я, ка́к ти се блешту́ка?
Кръвта́ ако опа́зя, би́ могло́
да ми пока́же гра́ницата ту́ка,
да ми подска́же мо́ето легло́.
Свешти́чке мо́я, пла́мък не зага́сяй ти!
Не са́ сълзи́ тез ви́шни пре́лестни.
Ште ча́кам, приказли́в като тера́са,
за цве́тните стъкла́ руби́ни цве́тни.
В гради́ната библиоте́чен хла́д е.
В библиоте́ката – гради́нски ра́й...
И кодеи́н в апте́ката запла́ква,
тъй Тро́цки в осемна́йста пла́ка ма́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Губанов
МОЯ СВЕЧА, НУ КАК ТЕБЕ ГОРИТСЯ...
Моя свеча, ну как тебе горится?
Вязанья пса на исповедь костей.
Пусть кровь покажет, где моя граница.
Пусть кровь подскажет, где моя постель.
Моя свеча, ну как тебе теряется?
Не слезы это – вишни карие.
И я словоохотлив, как терраса,
в цветные стекла жду цветные камни.
В саду прохладно, как в библиотеке.
В библиотеке сладко, как в саду...
И кодеин расплачется в аптеке,
как Троцкий в восемнадцатом году.
---------------
Руският поет Леонид Георгиевич Губанов е роден на 20 юли 1946 г. в Москва. Пише стихове от детските си години, през 1962 г. участва в кръжоците на литературното студио към районната библиотека и в литературната група към Двореца на пионерите в Москва, негови стихотворения са публикувани във в. „Пионерская правда”. Създател е на неофутуристичното самиздатско списание „Бом” и на неформалното литературното обединение СМОГ (Самое Молодое Общество Гениев „Смелость, Мысль, Образ, Глубина”). Освен в сп. „Юность”, където през 1964 г. излиза част от негова поема, Губанов е публикувал стихове само в самиздатските алманаси „Авангард”, „Чу!” и „Сфинксы” (1965 г.). Работил е като фотолаборант, пожарникар, фигурант в археологическа експедиция, пазач и носач. Умира на 8 септември 1983 г. в Москва. След смъртта му стиховете му излизат в стихосбирките „Ангел в снегу” (1994 г.), „Я сослан к Музе на галеры” (2003 г.), „Серый конь” (2006 г.), „И пригласил слова на пир” (2012 г.) и др.
Леонид Губанов Моя свеча, ну как тебе горится Свещ
© Copyright: Красимир Георгиев, 2013
Свидетельство о публикации №113080200070
Свидетельство о публикации №113080200070
Рецензии
Чета първо превода и после оригинала и сравнявам това, което съм разбрал и усетил при първото четене, с това, което разбирам и усещам при четенето на оригинала.
Евгени Алексиев 07.08.2013 14:27 • Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 07.08.2013 14:27 • Заявить о нарушении
Привет, Евгени,
В момента съм доста зает с разни задачки, затова ме извини, че ще отговоря на писмото вероятно утре.
Ако си свободен, прехвърлям ти произволно взето стихотворение на руския поет Борис Рыжий (1974-2001 г.), опитай се да го преведеш на руски (поетичен превод, разбира се), аз също ще опитам.
Что сказать о мраморе — я влюблен в руины:
пыльные, невзрачные, странные картины...
Право же, эпитетов всех не перечислю.
Мысль, что стала статуей, снова стала мыслью.
Где она, бессмертная, грозная, витает?
Где художник траурный, что ее поймает?
Но однажды — будь она демон или, птица –
в ручку, в грудь холодную перевоплотится.
Может, в строки грустные, теплые, больные, -
бесконечно ясные, но совсем чужие.
Чтобы — как из мрамора — мы с тобой застыли,
прочитав, обиделись, вспомнили, простили.
Не грусти на кладбище и не плачь, подруга, —
дважды оправдается, трижды эта мука.
Пью за смерть Денисьевой, вспоминаю Трою,
вижу жизнь, что рушится прямо предо мною.
Поздрави и усмивки!
К.
Красимир Георгиев 06.08.2013 13:14 Заявить о нарушении
В момента съм доста зает с разни задачки, затова ме извини, че ще отговоря на писмото вероятно утре.
Ако си свободен, прехвърлям ти произволно взето стихотворение на руския поет Борис Рыжий (1974-2001 г.), опитай се да го преведеш на руски (поетичен превод, разбира се), аз също ще опитам.
Что сказать о мраморе — я влюблен в руины:
пыльные, невзрачные, странные картины...
Право же, эпитетов всех не перечислю.
Мысль, что стала статуей, снова стала мыслью.
Где она, бессмертная, грозная, витает?
Где художник траурный, что ее поймает?
Но однажды — будь она демон или, птица –
в ручку, в грудь холодную перевоплотится.
Может, в строки грустные, теплые, больные, -
бесконечно ясные, но совсем чужие.
Чтобы — как из мрамора — мы с тобой застыли,
прочитав, обиделись, вспомнили, простили.
Не грусти на кладбище и не плачь, подруга, —
дважды оправдается, трижды эта мука.
Пью за смерть Денисьевой, вспоминаю Трою,
вижу жизнь, что рушится прямо предо мною.
Поздрави и усмивки!
К.
Красимир Георгиев 06.08.2013 13:14 Заявить о нарушении
Не знам дали бих могъл да преведа така - по поръчка, а и стихотворението би трябвало да ми допада доста, да ме завладее и самият аз най-напред да го възприемам мелодично и хармонично. Не знам и доколко бих могъл да направя поетичен превод на всяко стихотворение, бих могъл най-напред да му направя превод, в съответствие със смисъла и звученето, така както аз ги разбирам, а дали след това той би могъл да бъде трансформиран в поетичен, така че да се запази и смисълът и звученето - не знам. С две думи - не е толкова лесно да се постигне еквивалент, може би и не винаги е възможно.
Евгени Алексиев 06.08.2013 15:33 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 06.08.2013 15:33 Заявить о нарушении
Това е графиката на ударените и неударените срички на първия куплет:
–́ – –́ – –́ – – –́ – –́ – –́ –
–́ – – – –́ – – –́ – – – –́ –
–́ – – – –́ – – –́ – – – –́ –
–́ – –́ – –́ – – –́ – –́ – –́ –
Усмивки!
К.
Красимир Георгиев 06.08.2013 16:05 Заявить о нарушении
–́ – –́ – –́ – – –́ – –́ – –́ –
–́ – – – –́ – – –́ – – – –́ –
–́ – – – –́ – – –́ – – – –́ –
–́ – –́ – –́ – – –́ – –́ – –́ –
Усмивки!
К.
Красимир Георгиев 06.08.2013 16:05 Заявить о нарушении
Стихотворение - доказателство, че дословният превод трудно би се получил, ако въобще е възможен. И за да се получи еквивалент, вероятно ще се налага да се търсят различни фрази с близки образи, звучене и внушение. Дословният превод би звучал като проза. Може би е въпрос на време да се направи възможно най-близкия към текста на автора поетичен превод. Все пак, на мен не ми допада когато усещам в някой превод промяна в смисъла или звученето на авторския текст.
Евгени Алексиев 06.08.2013 16:18 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 06.08.2013 16:18 Заявить о нарушении
А защо въобще трябва да спазвам същата графика на ударенията, нали е важно да се предаде смисълът, чувството внушението. Нали би могло да стане в друга схема на ударения и срички?
Евгени Алексиев 06.08.2013 16:21 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 06.08.2013 16:21 Заявить о нарушении
Привет, Евгени.
Изискванията за добрия превод са много, да се спазва ритмиката, стихотворната стъпка и стихосложението, които авторът е избрал, е само едно от изискванията.
Ето какво се получи от моя опит да преведа съответното стихотворение. Редактирам една книга и сроковете ме притискат, затова отделих за този превод съвсем малко време.
Борис Борисович Рыжий (1974-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК МЕ МАМИ МРАМОРЪТ
Как ме мами мраморът – влюбен съм в руини:
прашни и невзрачни те странни са картини...
Епитети всякакви сякаш съм описал.
Мисълта спря в статуя, после пак бе мисъл.
Где ли тя, безсмъртната, страшната, витае?
Кой художник траурен ще я опознае?
Ала нявга – с демон ли, или може с птица –
сред гръдта в писалка тя ще превъплъти се.
Редове изливаща – топли, болни, тъжни,
безпределно ясни там, но безкрайно чужди.
За да – сякаш в мрамора – с тебе да застинем,
да четем неволите и да си простиме.
Не тъжи край гроба ти, не плачи, любима,
двойна щом прокоба е, трижди мъка има.
В помен за Денисова спомням си за Троя,
всеки свят руши се, знам, а пред мен – и моят.
* С фразата „смерть Денисьевой” авторът загатва за трагичната любовна връзка между руския поет Фьодор Тютчев (1803-1873 г.) и Елена Александровна Денисьевна (1826-1864 г.).
Ударения
КАК МЕ МАМИ МРАМОРЪТ
Ка́к ме ма́ми мра́морът – влю́бен съм в руи́ни:
пра́шни и невзра́чни те стра́нни са карти́ни...
Епите́ти вся́какви ся́каш съм опи́сал.
Мисълта́ спря в ста́туя, по́сле па́к бе ми́съл.
Где́ ли тя́, безсмъ́ртната, стра́шната, вита́е?
Ко́й худо́жник тра́урен ште я опозна́е?
Ала ня́вга – с де́мон ли, или мо́же с пти́ца –
сред гръдта́ в писа́лка тя ште́ превъплъти́ се.
Редове́ изли́вашта – то́пли, бо́лни, тъ́жни,
безпреде́лно я́сни там, но безкра́йно чу́жди.
За да – ся́каш в мра́мора – с те́бе да засти́нем,
да чете́м нево́лите и да си прости́ме.
Не тъжи́ край гро́ба ти, не плачи́, люби́ма,
дво́йна што́м проко́ба е, три́жди мъ́ка и́ма.
В по́мен за Дени́сова спо́мням си за Тро́я,
все́ки свя́т руши́ се, знам, а пред ме́н – и мо́ят.
Усмивки!
К.
Красимир Георгиев 06.08.2013 16:40 Заявить о нарушении
Изискванията за добрия превод са много, да се спазва ритмиката, стихотворната стъпка и стихосложението, които авторът е избрал, е само едно от изискванията.
Ето какво се получи от моя опит да преведа съответното стихотворение. Редактирам една книга и сроковете ме притискат, затова отделих за този превод съвсем малко време.
Борис Борисович Рыжий (1974-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК МЕ МАМИ МРАМОРЪТ
Как ме мами мраморът – влюбен съм в руини:
прашни и невзрачни те странни са картини...
Епитети всякакви сякаш съм описал.
Мисълта спря в статуя, после пак бе мисъл.
Где ли тя, безсмъртната, страшната, витае?
Кой художник траурен ще я опознае?
Ала нявга – с демон ли, или може с птица –
сред гръдта в писалка тя ще превъплъти се.
Редове изливаща – топли, болни, тъжни,
безпределно ясни там, но безкрайно чужди.
За да – сякаш в мрамора – с тебе да застинем,
да четем неволите и да си простиме.
Не тъжи край гроба ти, не плачи, любима,
двойна щом прокоба е, трижди мъка има.
В помен за Денисова спомням си за Троя,
всеки свят руши се, знам, а пред мен – и моят.
* С фразата „смерть Денисьевой” авторът загатва за трагичната любовна връзка между руския поет Фьодор Тютчев (1803-1873 г.) и Елена Александровна Денисьевна (1826-1864 г.).
Ударения
КАК МЕ МАМИ МРАМОРЪТ
Ка́к ме ма́ми мра́морът – влю́бен съм в руи́ни:
пра́шни и невзра́чни те стра́нни са карти́ни...
Епите́ти вся́какви ся́каш съм опи́сал.
Мисълта́ спря в ста́туя, по́сле па́к бе ми́съл.
Где́ ли тя́, безсмъ́ртната, стра́шната, вита́е?
Ко́й худо́жник тра́урен ште я опозна́е?
Ала ня́вга – с де́мон ли, или мо́же с пти́ца –
сред гръдта́ в писа́лка тя ште́ превъплъти́ се.
Редове́ изли́вашта – то́пли, бо́лни, тъ́жни,
безпреде́лно я́сни там, но безкра́йно чу́жди.
За да – ся́каш в мра́мора – с те́бе да засти́нем,
да чете́м нево́лите и да си прости́ме.
Не тъжи́ край гро́ба ти, не плачи́, люби́ма,
дво́йна што́м проко́ба е, три́жди мъ́ка и́ма.
В по́мен за Дени́сова спо́мням си за Тро́я,
все́ки свя́т руши́ се, знам, а пред ме́н – и мо́ят.
Усмивки!
К.
Красимир Георгиев 06.08.2013 16:40 Заявить о нарушении
Много добре се е получило, хубав превод.
Не разбирам добре смисъла на:
двойна щом прокоба е, трижди мъка има - и в оригинала и в превода.
Поздрави. Е.А.
Евгени Алексиев 07.08.2013 00:52 Заявить о нарушении
Не разбирам добре смисъла на:
двойна щом прокоба е, трижди мъка има - и в оригинала и в превода.
Поздрави. Е.А.
Евгени Алексиев 07.08.2013 00:52 Заявить о нарушении
Привет, Евгени,
Поздравявам те за утрешния рожден ден (утре пак ще те поздравя) - с една песен на руския поет-песенник Александр Башлачёв - "Время колокольчиков":
Долго шли – зноем и морозами.
Все снесли – и остались вольными.
Жрали снег с кашею березовой.
И росли вровень с колокольнями.
Если плач – не жалели соли мы.
Если пир – сахарного пряника.
Звонари черными мозолями
Рвали нерв медного динамика.
Но с каждым днем времена меняются.
Купола растеряли золото.
Звонари по миру слоняются.
Колокола сбиты и расколоты.
Что ж теперь ходим круг-да около
На своем поле – как подпольщики?
Если нам не отлили колокол,
Значит, здесь – время колокольчиков.
Ты звени, сердце под рубашкою!
Второпях – врассыпную вороны.
Эй! Выводи коренных с пристяжкою
И рванем на четыре стороны.
Но сколько лет лошади не кованы,
Ни одно колесо не мазано.
Плетки нет. Седла разворованы.
И давно все узлы развязаны.
А на дожде – все дороги радугой!
Быть беде. Нынче нам до смеха ли?
Но если есть колокольчик под дугой,
Так, значит, все. Заряжай – поехали!
Загремим, засвистим, защелкаем!
Проберет до костей, до кончиков.
Эй! братва! Чуете печенками
Грозный смех русских колокольчиков?
Век жуем. Матюги с молитвами.
Век живем – хоть шары нам выколи.
Спим да пьем. Сутками и литрами.
Не поем. Петь уже отвыкли.
Долго ждем. Все ходили грязные.
Оттого сделались похожие,
А под Дождем оказались разные.
Большинство – честные, хорошие.
И, пусть разбит батюшка Царь-колокол –
Мы пришли. Мы пришли с гитарами.
Ведь биг-бит, блюз и рок-н-ролл
Околдовали нас первыми ударами.
И в груди – искры электричества.
Шапки в снег – и рваните звонче.
Свистопляс! Славное язычество.
Я люблю время колокольчиков.
Успехи и усмивки!
К.
Красимир Георгиев 07.08.2013 16:47 Заявить о нарушении
Поздравявам те за утрешния рожден ден (утре пак ще те поздравя) - с една песен на руския поет-песенник Александр Башлачёв - "Время колокольчиков":
Долго шли – зноем и морозами.
Все снесли – и остались вольными.
Жрали снег с кашею березовой.
И росли вровень с колокольнями.
Если плач – не жалели соли мы.
Если пир – сахарного пряника.
Звонари черными мозолями
Рвали нерв медного динамика.
Но с каждым днем времена меняются.
Купола растеряли золото.
Звонари по миру слоняются.
Колокола сбиты и расколоты.
Что ж теперь ходим круг-да около
На своем поле – как подпольщики?
Если нам не отлили колокол,
Значит, здесь – время колокольчиков.
Ты звени, сердце под рубашкою!
Второпях – врассыпную вороны.
Эй! Выводи коренных с пристяжкою
И рванем на четыре стороны.
Но сколько лет лошади не кованы,
Ни одно колесо не мазано.
Плетки нет. Седла разворованы.
И давно все узлы развязаны.
А на дожде – все дороги радугой!
Быть беде. Нынче нам до смеха ли?
Но если есть колокольчик под дугой,
Так, значит, все. Заряжай – поехали!
Загремим, засвистим, защелкаем!
Проберет до костей, до кончиков.
Эй! братва! Чуете печенками
Грозный смех русских колокольчиков?
Век жуем. Матюги с молитвами.
Век живем – хоть шары нам выколи.
Спим да пьем. Сутками и литрами.
Не поем. Петь уже отвыкли.
Долго ждем. Все ходили грязные.
Оттого сделались похожие,
А под Дождем оказались разные.
Большинство – честные, хорошие.
И, пусть разбит батюшка Царь-колокол –
Мы пришли. Мы пришли с гитарами.
Ведь биг-бит, блюз и рок-н-ролл
Околдовали нас первыми ударами.
И в груди – искры электричества.
Шапки в снег – и рваните звонче.
Свистопляс! Славное язычество.
Я люблю время колокольчиков.
Успехи и усмивки!
К.
Красимир Георгиев 07.08.2013 16:47 Заявить о нарушении
Музиката не успя да се прикачи. Ако имаш време, можеш да я чуеш в интернет по името на автора и песента.
Пак усмивки!
К.
Красимир Георгиев 07.08.2013 16:49 Заявить о нарушении
Пак усмивки!
К.
Красимир Георгиев 07.08.2013 16:49 Заявить о нарушении
Благодаря! :) Мина още една година, колко бързо си минава времето напоследък...!
Евгени Алексиев 07.08.2013 18:16 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 07.08.2013 18:16 Заявить о нарушении
Благодаря за поздравлението със стихотворението-песен. Поздрави, здраве и успехи! :) Евгени
Евгени Алексиев 07.08.2013 18:20 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 07.08.2013 18:20 Заявить о нарушении
Честит рожден ден, Евгени.
С теплом,
К.
„ВРЕМЯ КОЛОКОЛЬЧИКОВ”
Александр Николаевич Башлачёв (1960-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВРЕМЕ НА ЗВЪНЧЕТАТА
(Посвещавам този мой превод на Евгени Алексиев, който днес има рожден ден, К.Г. - http://www.stihi.ru/avtor/evgeni2012)
В пек и студ дълго тук останахме.
Звън след звън свободата пиехме.
Сяхме труд и със сняг се хранехме.
Бяхме с ръст – при камбанариите.
Щом бе плач – не щадяхме солите.
Щом бе пир – захарно се кланяхме.
На звънар черни са мазолите,
меден нерв късахме в камбаните.
Ден след ден времена оплитат се.
Изтъня златото на купола.
Нямат глас днес звънари-скитници,
нямат звук днес камбани счупени.
Как сега ходим в кръг неканени,
в своя храм нелегално кретаме!
Щом не са читави камбаните,
значи е време на звънчетата.
Ти звъни, сърчице в гърдите ми!
Бързешком – ужасявай враните.
Изведи впрягове, облитайте,
четрите далнини да хванете.
Но спят коне, век неподковавани,
колеса, на ръжда обречени.
Без камшик. Със седла окрадени.
Нямат власт възлите разсечени.
А под дъжда – пътища са лумнали!
Цветен ден. Смях прикрива бъдното!
Но щом звънче под дъга е звъннало,
това е знак. Ти зареждай – тръгваме!
Ще гърмим, ще свистим, ще щракаме!
Ще болят кости; ще препускаме.
Хей, братле! Твоят дроб очаква ли
страшен смях в тез звънчета – руските?
Вял живот. Ругатни с молитвите.
Цял живот ропот в нас проникнал е.
Спи и пий. Времето си, литрите.
Песни? Не! С песните отвикнахме.
Бяхме зли, мръсни и предадени,
от това всички си приличахме.
Под дъжда пак различни станахме,
пак добри, честни и обичани.
И нищо, че Цар-камбана проснат е –
Ний сме тук. Идваме с китарите.
Блус и рок, биг-бийт омагьосват ни
с ритъм нов в свободата старата.
И в гърди святка електричество.
Шапки в сняг – звънка звън в полетата.
Вихрен танц! Славно ти езичество!
Ах, че смях! Време на звънчетата...
Ударения
ВРЕМЕ НА ЗВЪНЧЕТАТА
В пе́к и сту́д дъ́лго ту́к оста́нахме.
Звъ́н след звъ́н свобода́та пи́ехме.
Ся́хме тру́д и със сня́г се хра́нехме.
Бя́хме с ръ́ст – при камбанари́ите.
Што́м бе пла́ч – не щадя́хме со́лите.
Што́м бе пи́р – за́харно се кла́няхме.
На звъна́р че́рни са мазо́лите,
ме́ден не́рв къ́сахме в камба́ните.
Де́н след де́н времена́ опли́тат се.
Изтъня́ зла́тото на ку́пола.
Ня́мат гла́с дне́с звъна́ри-ски́тници,
ня́мат зву́к дне́с камба́ни счу́пени.
Ка́к сега́ хо́дим в кръ́г нека́нени,
в сво́я хра́м нелега́лно кре́таме!
Што́м не са́ чи́тави камба́ните,
зна́чи е́ вре́ме на звънче́тата.
Ти́ звъни́, сърчице́ в гърди́те ми!
Бързешко́м – ужася́вай вра́ните.
Изведи́ впря́гове, обли́тайте,
четрите́ далнини́ да хва́нете.
Но спя́т коне́, ве́к неподкова́вани,
колеса́, на ръжда́ обре́чени.
Бе́з камши́к. Със седла́ окра́дени.
Ня́мат вла́ст въ́злите разсе́чени.
А под дъжда́ – пъ́тишта са лу́мнали!
Цве́тен де́н. Смя́х прикри́ва бъ́дното!
Но што́м звънче́ под дъга́ е звъ́ннало,
това́ е зна́к. Ти́ заре́ждай – тръ́гваме!
Ште гърми́м, ште свисти́м, ште штра́каме!
Ште боля́т ко́сти; ште препу́скаме.
Хе́й, братле́! Тво́ят дро́б оча́ква ли
стра́шен смя́х в те́з звънче́та – ру́ските?
Вя́л живо́т. Ругатни́ с моли́твите.
Ця́л живо́т ро́пот в на́с прони́кнал е.
Спи́ и пи́й. Вре́мето си, ли́трите.
Пе́сни? Не́! С пе́сните отви́кнахме.
Бя́хме зли́, мръ́сни и преда́дени,
от това́ вси́чки си прили́чахме.
Под дъжда́ па́к разли́чни ста́нахме,
па́к добри́, че́стни и оби́чани.
И ни́што, че́ Ца́р-камба́на про́снат е –
Ни́й сме ту́к. И́дваме с кита́рите.
Блу́с и ро́к, би́г-бийт омагьо́сват ни
с ри́тъм но́в в свобода́та ста́рата.
И в гърди́ свя́тка електри́чество.
Ша́пки в сня́г – звъ́нка звъ́н в поле́тата.
Ви́хрен та́нц! Сла́вно ти́ ези́чество!
А́х, че смя́х! Вре́ме на звънче́тата...
Красимир Георгиев 08.08.2013 00:20 Заявить о нарушении
С теплом,
К.
„ВРЕМЯ КОЛОКОЛЬЧИКОВ”
Александр Николаевич Башлачёв (1960-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВРЕМЕ НА ЗВЪНЧЕТАТА
(Посвещавам този мой превод на Евгени Алексиев, който днес има рожден ден, К.Г. - http://www.stihi.ru/avtor/evgeni2012)
В пек и студ дълго тук останахме.
Звън след звън свободата пиехме.
Сяхме труд и със сняг се хранехме.
Бяхме с ръст – при камбанариите.
Щом бе плач – не щадяхме солите.
Щом бе пир – захарно се кланяхме.
На звънар черни са мазолите,
меден нерв късахме в камбаните.
Ден след ден времена оплитат се.
Изтъня златото на купола.
Нямат глас днес звънари-скитници,
нямат звук днес камбани счупени.
Как сега ходим в кръг неканени,
в своя храм нелегално кретаме!
Щом не са читави камбаните,
значи е време на звънчетата.
Ти звъни, сърчице в гърдите ми!
Бързешком – ужасявай враните.
Изведи впрягове, облитайте,
четрите далнини да хванете.
Но спят коне, век неподковавани,
колеса, на ръжда обречени.
Без камшик. Със седла окрадени.
Нямат власт възлите разсечени.
А под дъжда – пътища са лумнали!
Цветен ден. Смях прикрива бъдното!
Но щом звънче под дъга е звъннало,
това е знак. Ти зареждай – тръгваме!
Ще гърмим, ще свистим, ще щракаме!
Ще болят кости; ще препускаме.
Хей, братле! Твоят дроб очаква ли
страшен смях в тез звънчета – руските?
Вял живот. Ругатни с молитвите.
Цял живот ропот в нас проникнал е.
Спи и пий. Времето си, литрите.
Песни? Не! С песните отвикнахме.
Бяхме зли, мръсни и предадени,
от това всички си приличахме.
Под дъжда пак различни станахме,
пак добри, честни и обичани.
И нищо, че Цар-камбана проснат е –
Ний сме тук. Идваме с китарите.
Блус и рок, биг-бийт омагьосват ни
с ритъм нов в свободата старата.
И в гърди святка електричество.
Шапки в сняг – звънка звън в полетата.
Вихрен танц! Славно ти езичество!
Ах, че смях! Време на звънчетата...
Ударения
ВРЕМЕ НА ЗВЪНЧЕТАТА
В пе́к и сту́д дъ́лго ту́к оста́нахме.
Звъ́н след звъ́н свобода́та пи́ехме.
Ся́хме тру́д и със сня́г се хра́нехме.
Бя́хме с ръ́ст – при камбанари́ите.
Што́м бе пла́ч – не щадя́хме со́лите.
Што́м бе пи́р – за́харно се кла́няхме.
На звъна́р че́рни са мазо́лите,
ме́ден не́рв къ́сахме в камба́ните.
Де́н след де́н времена́ опли́тат се.
Изтъня́ зла́тото на ку́пола.
Ня́мат гла́с дне́с звъна́ри-ски́тници,
ня́мат зву́к дне́с камба́ни счу́пени.
Ка́к сега́ хо́дим в кръ́г нека́нени,
в сво́я хра́м нелега́лно кре́таме!
Што́м не са́ чи́тави камба́ните,
зна́чи е́ вре́ме на звънче́тата.
Ти́ звъни́, сърчице́ в гърди́те ми!
Бързешко́м – ужася́вай вра́ните.
Изведи́ впря́гове, обли́тайте,
четрите́ далнини́ да хва́нете.
Но спя́т коне́, ве́к неподкова́вани,
колеса́, на ръжда́ обре́чени.
Бе́з камши́к. Със седла́ окра́дени.
Ня́мат вла́ст въ́злите разсе́чени.
А под дъжда́ – пъ́тишта са лу́мнали!
Цве́тен де́н. Смя́х прикри́ва бъ́дното!
Но што́м звънче́ под дъга́ е звъ́ннало,
това́ е зна́к. Ти́ заре́ждай – тръ́гваме!
Ште гърми́м, ште свисти́м, ште штра́каме!
Ште боля́т ко́сти; ште препу́скаме.
Хе́й, братле́! Тво́ят дро́б оча́ква ли
стра́шен смя́х в те́з звънче́та – ру́ските?
Вя́л живо́т. Ругатни́ с моли́твите.
Ця́л живо́т ро́пот в на́с прони́кнал е.
Спи́ и пи́й. Вре́мето си, ли́трите.
Пе́сни? Не́! С пе́сните отви́кнахме.
Бя́хме зли́, мръ́сни и преда́дени,
от това́ вси́чки си прили́чахме.
Под дъжда́ па́к разли́чни ста́нахме,
па́к добри́, че́стни и оби́чани.
И ни́што, че́ Ца́р-камба́на про́снат е –
Ни́й сме ту́к. И́дваме с кита́рите.
Блу́с и ро́к, би́г-бийт омагьо́сват ни
с ри́тъм но́в в свобода́та ста́рата.
И в гърди́ свя́тка електри́чество.
Ша́пки в сня́г – звъ́нка звъ́н в поле́тата.
Ви́хрен та́нц! Сла́вно ти́ ези́чество!
А́х, че смя́х! Вре́ме на звънче́тата...
Красимир Георгиев 08.08.2013 00:20 Заявить о нарушении
Искрено и сърдечно благодаря! Много благодаря! За посвещението и подаръка, за поздравлението, пожеланията. Благодаря за посвещението и за чудесния превод. С обич, целувки и усмивки - Евгени
Е.Алексиев
Нека всички добри пожелания и чувства да ти се връщат многократно, на теб и на хората, които обичаме. Да сме живи и здрави още много дълго време, да направим колкото се може повече от онова, което желаем да направим.
Евгени Алексиев 08.08.2013 13:49 Заявить о нарушении
Е.Алексиев
Нека всички добри пожелания и чувства да ти се връщат многократно, на теб и на хората, които обичаме. Да сме живи и здрави още много дълго време, да направим колкото се може повече от онова, което желаем да направим.
Евгени Алексиев 08.08.2013 13:49 Заявить о нарушении
Нека всички добри пожелания да се връщат многократно на хората, които ги отправят искрено. Е.А.
Евгени Алексиев 08.08.2013 13:50 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 08.08.2013 13:50 Заявить о нарушении
Благодаря за добрите думи.
Бъди!
К.
http://www.stihi.ru/2013/08/08/34
Красимир Георгиев 08.08.2013 13:52 Заявить о нарушении
Бъди!
К.
http://www.stihi.ru/2013/08/08/34
Красимир Георгиев 08.08.2013 13:52 Заявить о нарушении
Аз там всъщност чак сега влязох, четох го само тук.
Евгени Алексиев 08.08.2013 16:05 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 08.08.2013 16:05 Заявить о нарушении
Това, което съм писал най-отгоре за преводите и т.н. са мои празни приказки. Нито мога да превеждам, нито да пиша стихотворения в съответствие с приетото за поезията. Нямам такава настройка, нито съм се занимавал с това, нито опит. Ясно ми е, че е трудно да се преведе така, че да съответства на различните аспекти на оригинала. Това не е нещо, с което съм се занимавал, не е полето, в което съм полагал някакви усилия през времето. Ако съм правил в една или в друга форма текстове, написал съм ги както в момента съм ги чувствал, т.е. мислите и чувствата, които ми се е искало да изразя, може би като опит да ги изразя в една или в друга форма, в свободна форма, в която целта е да напиша нещо което много ми тежи, или във форма, в която съм се опитал да включа някакви елементарни изисквания като прилика в окончанията и равенство в броя на сричките. Но нямам никакви претенции това да е поезия, нямам претенции да пиша или да съм писал стихотворения. Просто текстове в една или в друга форма, в които исках да изразя нещо, което много ми тежи, а също и да вложа някакви усилия да го напиша и по този различен начин. Не знам с писането им дали по-малко ми тежи това, което съм искал да кажа, по-скоро - не, но тези текстове са посветени и ще ми останат за спомен за едно или друго мое състояние.
Евгени Алексиев 20.09.2020 13:27 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 20.09.2020 13:27 Заявить о нарушении
Много и искрено благодаря за посвещението и жеста. Когато написах днес предишната бележка гледах началото на диалога, а после съм прескочил надолу. На 8 август 2013 година съм получил посвещението и тогава съм отговорил. В оня период бях в Украйна и впоследствие, скоро след това, ми се случи през следващите месеци неприятен период с неприятни моменти и случки, предизвикани от неприятни събития и хора. Това продължи няколко месеца докато се завърнах през януари 2014. Срещнахме се отново, отново вкъщи. В тези перипетии впоследствие съм забравил за този превод и за посвещението. Не съм го чел през следващите години досега, през които минахме през различни перипетии и тежки моменти. Ще го чета и разглеждам пак, и на страницата, на която е сложен преводът с биографията на автора му. Благодаря отново. Радвам се, че ме подсети. С поздрави. Евгени.
Евгени Алексиев 20.09.2020 23:56 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 20.09.2020 23:56 Заявить о нарушении
Писах текстовете с мисълта за майка, за различни страни на живота и пак с мисълта за майка, за татко, за майка, писах ги сякаш те ще ме чуят и ще ги видят, сякаш слагайки ги в текст, в електронната мрежа, на определено място, те ще придобият такава сила и качество, че ще могат да бъдат видени, чути, разбрани през бариерата, която отделя отвъдното от нашия свят, или може би е само бариера, която отделя нашия свят от отвъдното, където надявам се, и ми се иска да вярвам са те, и независимо от тази бариера, те могат, за тях няма пречки да чуят, да видят, да разберат това което е казано, изразено и написано, сякаш по този начин успявам да им напиша с тези думи писма, които са за тях и сякаш има шанс да се свържа така с тях. Това е. Това е всичко.
Евгени Алексиев 21.09.2020 00:04 Заявить о нарушении
Евгени Алексиев 21.09.2020 00:04 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.