Господи, колко те обичам мила!

 

И колко, те обичам, ако знаеш!...
 
И колко вече аз без теб не мога…
 
И колко, ти самата, в мен ще се познаеш,
 
загледаш ли се, понякога,
 
загледаш ли се - във очите ми!
 
Ти цялата си в мен!
 
И цялата си ми, молитвената,
 
моя толкоз късна сбъднатост!
 
Ти цялата, си ми - и песенното ми дихание!
 
Ти цялата си - и копнежа ми, и моето страдание!
 
И цялата си ми - и смисъла, за да живея още!
 
Не съм сподирвал красотата в теб,
 
да я открия за кумир, че да те обичам…
 
Не съм издирвал нежността ти,
 
че не открил я, щом открия - да те заобичам.
 
Не съм се спирал, нито миг да те копнея,
 
откакто, тебе мила, откакто тебе имам -
 
край теб, от твоя дъх, не съм се спирал аз да пия...
 
Не просто, че за мене - ти си най-красива,
 
и защото си такава, и аз – такава, най-обичам…
 
Обичам те!
 
И може би затуй в среднощни мигове,
 
с небудни съзерцания те съзерцавам…
 
Обичам те!
 
И може би затуй, със утринните ти въздишки - цялата те вдишам!...
 
И обичам те! Обичам те! Обичам те!
 
Дори и в дните, в които покрай теб нехая,
 
и в дните, в които някак си улисано се мая,
 
защото - просто знам,
 
че в тях край мен - и теб те има,
 
навярно просто, за да те обичам,
 
защото - си ми най-божествената, моя обич!...
 
И пристан мой! И моето спасение!
 
Защото, просто теб - от Бог, те имам,
 
след всичките ми прокълнати грехове.
 
И след страданията на душата ми – платени…
 
Защото знам, че дар си ми!
 
И обич си!
 
И изцеление!
 
И само, ако знаеш колко те обичам!
 
Господи, колко те обичам, мила!


 

Прочети още: