Юлияна Донева - адажио, перевод

За нощта е още рано.
„Вечерта смирено гасне."
Нейде някакво пиано
рони звуци - нежни, сластни.

Аз - премрежила очи,
седнала отвън на прага,
слушам в унес как звучи
и ми става драго, драго!

А "Адажио" се носи
и прославя Албинони.
Сетни слънчеви откоси.
От липите цвят се рони.

Стихват звуците...  Пианото
заромолва с шепот тих.
Кацва Музата на рамото,
шепне и... се ражда стих.

(ПЕРЕВОД С БОЛГАРСКОГО СТАФИДОВА В.М.)
 
Как для ночи ещё рано
Вечер только начал гаснуть
Где-то тронули пиано
Нежно, робко, сладострастно.

Я зажмурилась от счастья
И уселась на пороге
Столько музыки и страсти
Подарили мне дороги.

А «Адажио» смеётся
Прославляет Альбиони
Солнце рыжее несётся
Липу старую затронет.

Стихли звуки пианино
И тихонько шепотком
Муза нежным и ранимым
Одарит меня стишком.


Рецензии