Със всяко заминаване от тук
по нещичко от мене си отива.
И тръгвам аз на север, то – на юг,
печал и мъка ме опиват.
Така е мрачно вън и вътре в мене,
във гърлото ми нещо ме души...
Отива си животът – да върви
където ще или къде намери,
че в земен ад сърцето ми гори,
боли душата, стене и трепери...
А тракат колелетата на влака,
отнасят ме... и аз не знам къде...
О,миг, поспри, постой, почакай!...
Защо живея и защо живях!?
Дали все някога си ще узная...
Чувствата, които го подбудиха, са строго лични- тръгваш отникъде и отиваш никъде, но там, от където тръгваш си го чувствал някак свое; с него те свързва непорочното минало, детската наивност, невинни мечти и надежди, които после се оказват пясъчни кули.
Мы используем файлы cookie для улучшения работы сайта. Оставаясь на сайте, вы соглашаетесь с условиями использования файлов cookies. Чтобы ознакомиться с Политикой обработки персональных данных и файлов cookie, нажмите здесь.