Ей така, между сънни звезди,
върху палаво-скрежна завивка
от небесната гръд се роди
една сладка усмивка.
Грабна къс от луната за цвят,
мигна три пъти смешно с очички
и се спусна в човешкия свят
към лицата на всички.
Върху рамото кацна на мъж,
до ушите окичен със слава.
Ала той я изпъди: "Я къш,
лиготия такава!"
После щипна женица една
и й каза две милички думи.
А пък тя посиня, почерня
като истинска чума.
И във дж;бове празни се вря,
и през къщи нацупени мина...
А накрая?... Накрая се спря
в една детска градина,
пълна с толкова много деца –
до едно със звездички в очите.
Без ония големи лица,
дето все са сърдити.
И животът – горчив и студен,
във сърцата им ледени чопли.
А не вярват – усмивка на ден
и насън ще ги топли.
Приказка с усмивка
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113072503226
Свидетельство о публикации №113072503226
Рецензии