Дождь замазал все окна...

***
Дождь замазал все окна,
может, вечер уже, может, ночь,
та стена, что на север, промокла,
не звонит с понедельника дочь.
Я ковёр ковыряю в зале,
ты на кухне по делу торчишь.
Мы давно все слова сказали
и теперь, как шпроты, молчим.
Мы теперь старик и старуха
 у корыта... Дни наши тихи...
Мы не верим ни смерти, ни слухам
и от скуки читаем стихи.


„ДОЖДЬ ЗАМАЗАЛ ВСЕ ОКНА...”
Анатолий Жариков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЪЖД ПРОЗОРЦИ ЗАЦАПА

Дъжд прозорци зацапа,
гасне вечер ли, нощ ли тъмни,
от стената към север прокапа,
дъщеря ни от дни не звъни.

Над килима сред хола се глумя,
ти си в кухнята, тихо стърчим.
Ний отдавна сме казали думите,
като шпроти в консерва мълчим.

Ний сега сме старик и старуха
до корито... Тъй ден е след ден...
Ний не вярваме в смърт, нито в слухове,
стих след стих тук от скука четем.
Ударения
ДЪЖД ПРОЗОРЦИ ЗАЦАПА

Дъ;жд прозо;рци заца;па,
га;сне ве;чер ли, но;шт ли тъмни;,
от стена;та към се;вер прока;па,
дъштеря; ни от дни; не звъни;.

Над кили;ма сред хо;ла се глу;мя,
ти си в ку;хнята, ти;хо стърчи;м.
Ний отда;вна сме ка;зали ду;мите,
като шпро;ти в консе;рва мълчи;м.

Ний сега; сме стари;к и стару;ха
до кори;то... Тъй де;н е след де;н...
Ний не вя;рваме в смъ;рт, нито в слу;хове,
сти;х след сти;х тук от ску;ка чете;м.