Срещу мен е огледалото
с прозрачно безизразно лице.
Бяга поглед по диагонала му
и иска да говори, но не смее.
Тягост пълни него в мен,
като празна чаша, до край
препълнена с мълчание.
Няма щастливи ветрове,
поели по безпътицата на деня.
Огледалото в мълчание застива
и само две очи очакват и се взират
за нечие признание.Но не би…
Вик от истина мълчана никне
като разпиляно калдъръмче
между плочките на тротоара.
Нащърби се несвикналият ден
в края си порязан да стаява
замлъкнали славеевите песни.
В огледалото отсреща дори
за миг не се поглежда…
А иска… да се роди надежда.
Огледало
© Copyright: Йорданка Радева, 2013
Свидетельство о публикации №113072206309
Свидетельство о публикации №113072206309
Рецензии