Кой ли ще ни каже

„...Ти питаш ме какво е рая
Че всеки знай какво е рая
Да имаш обич за която
да идеш с нея чак до края
...Ти питаш ме какво е ада
и ада мила пак това е ...”

Валери Петров


Кой ли ще ни каже

И тази нощ не спя-
ветрове се гонят в мене.
Нощта безгласна се провикна
и в очите ми захвърли леко
полупрозрачния си  креп-
съжалително ме тя прегърна
и разплака ми очите, а после
вятър сълзите ми  избърса
и на лавандула ми замириса.
Разсъблякох  дрехата  вина,
за да тръгна в нова тишина
която в нежностишия се лее-
изстрадани,мълчани  дълго-
до полуда. Ще ги изплитам,
докато  говорим, и наредя
по петолинието на деня си,
орбитите ще пренареждам,
ще разсичам всички пътища
и в неялова година с тебе
някъде по пътя ще се срещнем.
Дали се със теб се осъзнахме,
че търсим все  райското гнездо,
за него райска птица път за там
да ни подскаже,че ако обичаш,
значи си с любим на път за Рая,
дори триста дяволи да ни пекат,
и Адът ще ни се представи Рай.
Кой ли днес, кой ли ще ни каже
утре, а и след това как ще е…