Егор Исаев Еще раз про соловья Още един път за сла

„ЕЩЕ РАЗ ПРО СОЛОВЬЯ”
Егор/Георгий Александрович Исаев (1926-2013 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА СЛАВЕЯ

Не изпълнява, пее той.
Да, пее! Още как – пленява.
Тъй нявга пееше народ,
сега естрада... изпълнява.


Ударения
ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА СЛАВЕЯ

Не изпълня́ва, пе́е то́й.
Да, пе́е! О́ште ка́к – пленя́ва.
Тъй ня́вга пе́еше наро́д,
сега́ естра́да... изпълня́ва.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Егор Исаев
ЕЩЁ РАЗ ПРО СОЛОВЬЯ

Не исполняет, а поёт.
Поёт! Да как ещё – пленяет.
Вот так когда-то пел народ,
Теперь эстрада... исполняет.
 
               1986 г.




---------------
Руският поет, публицист и преводач Егор Исаев (Егор/Георгий Александрович Исаев) е роден на 2 май 1926 г. в селището Коршево, Воронежска губерния. През Втората световна война е участвал в Берлинската настъпателна операция, в боевете при Котбус, освобождението на Прага. Завършил е литературния институт „Максим Горки” (1955 г.). Работил е в издателство „Советский писатель”, а от 1981 г. е секретар на Съюза на писателите на СССР. Има десетки книги с поезия и с публицистика, сред които „Двадцать пятый час”, „Мои осенние поля”, „Убил охотник журавля”, „Жизнь прожить”, „Колокол света”, „В начале было слово”. Широка известност му носят поемите „Над волнами Дуная” (1951-1953 г.), „Суд памяти” (1962 г.), „Даль памяти” (1976 г.), „Жалоба креста”, „Буцен” и др. Лауреат е на Ленинска награда (1980 г.), Герой на социалистическия труд (1986 г.). Умира на 8 юли 2013 г. в Москва, погребан е на гробището в Переделкино.