Николай Поповский Надпись к портрету Ломоносова На

„НАДПИСЬ К ПОРТРЕТУ М. В. ЛОМОНОСОВА”
Николай Никитич Поповский (1730-1760 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАДПИС КЪМ ПОРТРЕТА НА М. В. ЛОМОНОСОВ

В московския Парнас издигна се вития,
стил чист за стихове и проза вля в Русия.
Вергилий той и Цицерон ведно събра,
в понятията свои широти побра –
откри природен храм за слово руско тука
и стана пример Ломоносов за наука.


Ударения
НАДПИС КЪМ ПОРТРЕТА НА М. В. ЛОМОНОСОВ

В моско́вския Парна́с изди́гна се вити́я,
стил чи́ст за сти́хове и про́за вля́ в Руси́я.
Верги́лий то́й и Цицеро́н ведно́ събра́,
в поня́тията сво́и широти́ побра́ –
откри́ приро́ден хра́м за сло́во ру́ско ту́ка
и ста́на при́мер Ломоно́сов за нау́ка.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Поповский
НАДПИСЬ К ПОРТРЕТУ М. В. ЛОМОНОСОВА

Московский здесь Парнас изобразил витию,
Что чистый слог стихов и прозы ввел в Россию.
Что в Риме Цицерон и что Вергилий был,
То он один в своем понятии вместил, –
Открыл натуры храм богатым словом россов
Пример их остроты в науках Ломоносов.

               1757 г.




---------------
Руският просветител, поет, писател и преводач Николай Поповски (Николай Никитич Поповский) е роден през 1730 г. Завършил е Духовната семинария и Московския университет като студент на Михаил Ломоносов. Бил е ректор на Академическата гимназия (1753 г.), професор по красноречие и магистър по философия в Московския университет (от 1755 г.). Сред по-известните му творби са „Ода на восшествие на престол Елизаветы Петровны” (1754 г.), „Письмо о пользе наук и о воспитании в оных юношества, писанное к И. И. Шувалову” (1756 г.), „Похвальное слово Елизавете Петровне” (1756 г.), поетичните му преводи от френски „Опыта о человеке”, преводите му на одите и сатирите на Хораций „De arte poetica” и др. Той е първият редактор и издател на „Московские Ведомости”. Умира на 13 февруари 1760 г.