Понякога се разпадам на спомени и птици...
а птиците пред мене
в полет пътеката извиват...
Едни летят, а другите -
с уморените криле,
пред мен едва вървят...
искат другите да стигнат.
Навярно и те знаят
какво е да те кърти из душата.
От болката тежки мисли
парят и гнетят очите ми,
а птиците в отлетелите си дни
не чакат нищо, затова
винаги отлитат някъде.
Имам такива дни,
в които само ми се плаче.
Понякога безжалостно
душата ми стъклено звъни
и се разпадам незнайно как
на спомени и птици.
И дъжд продължително вали-
заличава пътища пред мен,
а се слива със сълзите
и птиците в очите ми.
Свидетельство о публикации №113071104428
С теплом лета - Вера.
Вера Половинко 11.07.2013 14:40 Заявить о нарушении