Владимир Пяст Я так тебя любил, что даже ангел стр

„Я ТАК ТЕБЯ ЛЮБИЛ, ЧТО ДАЖЕ АНГЕЛ СТРОГИЙ...”
Владимир Алексеевич Пестовский/ Пяст (1886-1940 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ ТЪЙ ОБИЧАХ ТЕ, ЧЕ ДАЖЕ АНГЕЛ МРАЧЕН

Аз тъй обичах те, че даже ангел мрачен,
над скръбната земя навеждайки чело,
благослови ме там със спуснато крило
след тягостния здрач в сияен път да крача.

Аз тъй обичах те, че Бог ми каза: „Сине,
бъди в творението мое господар,
целувай се с живота, пий от него чар
и всеки божи ден с хвалебствен псалм ще мине!”

Но мен – не зная как – прониза ме стрела,
проклета от кощунствена отровна врачка.
Но мен – не зная кой – с прегръдка в миг ме смачка,
с усмивка ме сломи, измъчена и зла.

Но аз – не зная как – желания посях
за всеизгарящи пороци и падение.
Но аз – не знам кого – в нощта видях видение
с измамно жарещ червеникав огнен страх.

Аз тъй обичах те, че исках да блести
съдът на крехката ми обич невредимо
сред пъкления мрак на ален облак димен.
Не съумях, безсилен съм. Прости, прости!


Ударения
АЗ ТЪЙ ОБИЧАХ ТЕ, ЧЕ ДАЖЕ АНГЕЛ МРАЧЕН

Аз тъ́й оби́чах те, че да́же а́нгел мра́чен,
над скръ́бната земя́ наве́ждайки чело́,
благослови́ ме та́м със спу́снато крило́
след тя́гостния здра́ч в сия́ен пъ́т да кра́ча.

Аз тъ́й оби́чах те, че Бо́г ми ка́за: „Си́не,
бъди́ в творе́нието мо́е господа́р,
целу́вай се с живо́та, пи́й от не́го ча́р
и все́ки бо́жи де́н с хвале́бствен пса́лм ще ми́не!”

Но ме́н – не зна́я ка́к – прони́за ме стрела́,
прокле́та от кошту́нствена отро́вна вра́чка.
Но ме́н – не зна́я ко́й – с прегръ́дка в ми́г ме сма́чка,
с усми́вка ме сломи́, измъ́чена и зла́.

Но а́з – не зна́я ка́к – жела́ния пося́х
за всеизга́ряшти поро́ци и паде́ние.
Но а́з – не зна́м кого́ – в ноштта́ видя́х виде́ние
с изма́мно жа́решт червени́кав о́гнен стра́х.

Аз тъ́й оби́чах те, че и́сках да блести́
съдъ́т на кре́хката ми о́бич невреди́мо
сред пъ́кления мра́к на а́лен о́блак ди́мен.
Не съумя́х, безси́лен съм. Прости́, прости́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Пяст
Я ТАК ТЕБЯ ЛЮБИЛ, ЧТО ДАЖЕ АНГЕЛ СТРОГИЙ...

Я так тебя любил, что даже ангел строгий,
Над скорбною землей поникнувший челом,
Благословил меня опущенным крылом
Пройти по сумраку сияющей дорогой.
 
Я так тебя любил, что Бог сказал: „Волшебным
Пройди, дитя, путем в творении моем;
Будь зачарован им, лобзайся с бытием,
И каждый день встречай мой мир псалмом хвалебным”.
 
Но – я не знаю кто – в меня пустил стрелой.
Отравленной людским кощунственным проклятьем.
Но – я не знаю кто – сдавил меня объятьем,
Приблизивши ко мне свой лик истомно злой.
 
Но – я не знаю чей – запал мне в душу сев
Желанья жгучего порока и паденья.
Но – я не знаю чье – открылось мне виденье,
Слепительным огнем обманчиво зардев.
 
Я так тебя любил, что думал пронести
Сосуд моей любви, столь хрупкий, невредимым
Среди кромешной тьмы, затканной алым дымом.
Я не сумел, не смог. Прости меня, прости!




---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Владимир Алексеевич Пестовский/Пяст е роден на 18/30 юни 1886 г. в Санкт Петербург. Започнал е следването си във физико-математическия факултет на Петербургския университет, но след 1906 г. продължава с романо-германска специалност. В литературата е символист. Пише поезия от 1900 г., първите му публикации на стихове и преводи са от 1905 г. Литературен теоретик, той е един от биографите на поета Александър Блок, с когото са били приятели. Превежда от немски и испански, пише литературоведчески статии, изнася лекции по футуризъм и символизъм, работи като журналист и преводач. В годините на Гражданската война пише романите „Роман без названия” и „Возрождение”, които остават непубликувани. Известно време работи в Института на живото слово в Петроград. През 1930 г. е арестуван за контрареволюционна агитация и е интерниран до 1933 г. Автор е на стихосбирките „Ограда” (1909 г.), „Поэма в нонах” (1911 г.), „Львиная пасть” (1922 г.), „Третья книга лирики” (1922 г.), на книгите с проза, мемоаристика и литературна критика „Современный декламатор” (1926 г.), „Встречи” (1929 г.), „Современное стиховедение. Ритмика” (1931 г.), на книгите за деца „Кузнечик, цикада и птица карморан” (1929 г.), „Моя первая шах-книга” (1930 г.) и др. Умира на 19 юни 1940 г. в Голицино, Московска област.