Давид Самойлов Мне выпало счастье быть русским поэ

„МНЕ ВЫПАЛО СЧАСТЬЕ БЫТЬ РУССКИМ ПОЭТОМ...”
Давид Самойлов (Давид Самуилович Кауфман, 1920-1990 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТРАСТТА ДА СЪМ РУСКИ ПОЕТ МИ СЕ ПАДНА

Страстта да съм руски поет ми се падна.
Честта да докосвам победата славна.

Тъга ми се падна, роден в двайсто лето,
в проклетия век таз година проклета.

Живот ми се падна. Но паднах в галопа,
пиян от фургона, в големия поход.

В канавка съм валенка в снежната зима.
Добро за Русия май няма да има.


Ударения
СТРАСТТА ДА СЪМ РУСКИ ПОЕТ МИ СЕ ПАДНА

Страстта́ да съм ру́ски пое́т ми се па́дна.
Честта́ да доко́свам побе́дата сла́вна.

Тъга́ ми се па́дна, роде́н в два́йсто ле́то,
в прокле́тия ве́к таз годи́на прокле́та.

Живо́т ми се па́дна. Но па́днах в гало́па,
пия́н от фурго́на, в голе́мия по́ход.

В кана́вка съм ва́ленка в сне́жната зи́ма.
Добро́ за Руси́я май ня́ма да и́ма.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Давид Самойлов
МНЕ ВЫПАЛО СЧАСТЬЕ БЫТЬ РУССКИМ ПОЭТОМ...

Мне выпало счастье быть русским поэтом.
Мне выпала честь прикасаться к победам.

Мне выпало горе родиться в двадцатом,
В проклятом году и в столетье проклятом.

Мне выпало все. И при этом я выпал,
Как пьяный из фуры, в походе великом.

Как валенок мерзлый, валяюсь в кювете.
Добро на Руси ничего не имети.




---------------
Руският поет, преводач и литературовед Давид Самойлов (Давид Самуилович Кауфман) е роден на 1 юни 1920 г. в Москва. Учил е в Московския институт по философия, литература и история (1938-1941 г.) и във военно-пехотно училище, след което от 1942 г. е мобилизиран на фронта. Публикува стихове от 1941 г. Превежда поезия от унгарски, литовски, полски, чешки и др. езици. Автор е на стихосбирките „Ближние страны” (1958 г.), „Второй перевал” (1962 г.), „Слонёнок пошёл учиться” (1967 г.), „Дни” (1970 г.), „Равноденствие” (1972 г.), „Волна и камень” (1974 г.), „Весть” (1978 г.), „Избранное” (1980 г.), „Залив” (1981 г.), „Времена” (1983 г.), „Голоса за холмами ” (1985 г.), „Стихотворения” (1985 г.), „Горсть” (1989 г.), „Снегопад: Московские стихи” (1990 г.), „Избранное. Избранные произведения в двух томах” (1990 г.) и др., на книги с проза и публицистика, сред които „Книга о русской рифме” (1973 г.), „Люди одного варианта” (1990 г.), „Подённые записи” (2002 г.) и др. Умира на 23 февруари 1990 г. в Талин.