Александр Добролюбов Песня Песен

„ПЕСНЯ”
Александр Михайлович Добролюбов (1876-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕСЕН

Който чаша последна забрави,
неготов за мъдрец е отрок.
Нека жал и мечти да оправи
с неразумен младежки глъток!

В жълти халби тъй рязко и кърваво
ври веселие в твоята мъка.
Ти опивай се с разум, в емоции хвърляй се,
а над всичко е пак махмурлукът!


Ударения
ПЕСЕН

Ко́йто ча́ша после́дна забра́ви,
негото́в за мъдре́ц е отро́к.
Не́ка жа́л и мечти́ да опра́ви
с неразу́мен младе́жки глъто́к!

В жъ́лти ха́лби тъй ря́зко и къ́рваво
ври́ весе́лие в тво́ята мъ́ка.
Ти опи́вай се с ра́зум, в емо́ции хвъ́рляй се,
а над вси́чко е па́к махмурлу́кът!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Добролюбов
ПЕСНЯ

Кто забыл о последнем бокале,
Недостоин и слыть мудрецом.
Пусть искупит мечтанья, печали
Молодецким безумным глотком!
 
В жёлтых стёклах так резко кровавое,
В твоей грусти так странно веселье.
Опьяняйся чем знаешь – рассудком, забавою,
А превыше всего есть похмелье!

               1895 г.




---------------
Руският поет-символист Александър Добролюбов (Александр Михайлович Добролюбов) е роден на 27 август/8 септември 1876 г. във Варшава. Той е един от ранните представители на руското декадентство. Учил е във филологическия факултет на Петербургския университет. През 1898 г. става монах, а през 1900 г. основава своя религиозна секта, проповядваща отказ от собствеността и прост живот сред природата. Пише религиозна поезия и стихове с фолклорна стилистика. След Октомврийската революция следите му се губят, живее в Петербург и в Москва, в поволжието и в Сибир, дълги години странства из Средна Азия и Кавказ. Автор е на три стихосбирки – „Natura naturans. Natura naturata” (1895 г.), „Собрание стихов Добролюбова” (1900 г.) и „Из книги невидимой” (1905 г.). Умира близо до гр. Уджари на територията на Нагорни Карабах през пролетта на 1945 г.