Юрий Нелединский-Мелецкий Милая вечор сидела Милат

„МИЛАЯ ВЕЧОР СИДЕЛА...”
Юрий Александрович Нелединский-Мелецкий (1752-1828 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МИЛАТА СНОЩИ СЕДЕШЕ

Милата снощи седеше,
в ручейче къпеше реч.
Песничка нежна редеше,
чувах я аз отдалеч.
Май в песента й се включи
славей от близки брези.
Милата глас топлозвучен
в мойта душа отрази.

Носи към мене зефирът
нейните думи безспир.
После гората ги спира,
глъхнат в околната шир.
Чакай! Не искам да пееш,
славей завистник, до нас!
Нека в душата ми грее
само любимият глас!


Ударения
МИЛАТА СНОЩИ СЕДЕШЕ

Ми́лата сно́шти седе́ше,
в ру́чейче къ́пеше ре́ч.
Пе́сничка не́жна реде́ше,
чу́вах я а́з отдале́ч.
Ма́й в песента́ й се вклю́чи
сла́вей от бли́зки брези́.
Ми́лата гла́с топлозву́чен
в мо́йта душа́ отрази́.

Но́си към ме́не зефи́рът
не́йните ду́ми безспи́р.
По́сле гора́та ги спи́ра,
глъ́хнат в око́лната ши́р.
Ча́кай! Не и́скам да пе́еш,
сла́вей зави́стник, до на́с!
Не́ка в душа́та ми гре́е
са́мо люби́мият гла́с!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Нелединский-Мелецкий
МИЛАЯ ВЕЧОР СИДЕЛА...

Милая вечор сидела
Под кустом у ручейка.
Песенку она запела;
Я внимал издалека.
Будто с ней перекликался
Ближней рощи соловей.
Голос милой раздавался,
Отдался в душе моей.
   
Мне зефиры приносили
Иногда ее слова.
Иногда слова глушили
Вкруг шумящи дерева.
Смолкни всё! Престань мешаться
Ты, завистный соловей!
Пусть один в душе раздастся
Голос милой лишь моей.

               1795 г.




---------------
Руският поет Юрий Неледински-Мелецки (Юрий Александрович Нелединский-Мелецкий) е роден на 6/17 септември 1752 г. в Москва. Учил е в Страсбургския университет (1769-1770 г.), като изучава френски, италиански и немски език. През 1970 г. постъпва като доброволец в действащата армия и през следващите години участва в няколко войни. Напуска армията през 1785 г. с чин полковник. Когато през 1786 г. е открито Главното народно училище в Москва, той е назначен за първия директор. От 1796 г. е щатски съветник при император Павел І, а от 1798 г. е сенатор в Москва. От 1813 до 1823 г. е на служба в Сената в Петербург. Голяма част от поетичните му творби са поръчкови елегии, маршове и послания по случай политически събития и дворцови тържества, подражания на народни песни и преводни авторизации. Умира на 13/25 февруари 1828 г. в гр. Калуга. Съчиненията му са издадени в книга през 1850 г.