Александр Тиняков Человечество Човечеството

„ЧЕЛОВЕЧЕСТВО”
Александр Иванович Тиняков (1886-1934 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧОВЕЧЕСТВОТО

Аз ненавиждам човечеството.
                К. Балмонт

В нощта изначална, безлунна, беззвездна
сред ровове, блатни пустини и смрад,
вървящи към бездна, родени от бездна
потомци на червеи, полипи, гад!

Обвяват ви ветрите с дъх на отрова,
снегът предвещава ви сигурна смърт,
безжизнени дните ви тегнат сурово
и крехките радости гниещ са прът.

В сърцето си впивам проклятие диво
за туй, че звено съм в позорен синджир,
за туй, че печат на човек ме облива,
за туй, че съм роб в този тягостен мир.


Ударения
ЧОВЕЧЕСТВОТО

В ноштта́ изнача́лна, безлу́нна, беззве́здна
сред ро́вове, бла́тни пусти́ни и смра́д,
вървя́шти към бе́здна, роде́ни от бе́здна
пото́мци на че́рвеи, по́липи, га́д!

Обвя́ват ви ве́трите с дъ́х на отро́ва,
снегъ́т предвешта́ва ви си́гурна смъ́рт,
безжи́знени дни́те ви те́гнат суро́во
и кре́хките ра́дости гни́ешт са пръ́т.

В сърце́то си впи́вам прокля́тие ди́во
за ту́й, че звено́ съм в позо́рен синджи́р,
за ту́й, че печа́т на чове́к ме обли́ва,
за ту́й, че съм ро́б в то́зи тя́гостен ми́р.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Тиняков
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО

Я ненавижу человечество.
                К. Бальмонт

В ночи изначальной, безлунной, беззвездной,
Меж рытвин, зловонных болот, пустырей,
Идущие в бездну, рожденные бездной
Потомки полипов, медуз и червей!

Вам ветры приносят дыханье отравы,
Снега – предвещают грядущую Смерть,
И дни ваши тусклы, как осенью травы,
И радости ломки, как сгнившая жердь.

И в сердце свое я вонзаю проклятья
За то, что я в цепи позорной звено,
За то, что ношу человека печать я,
За то, что и мне быть рабом суждено.

               1905 г.


ЛЮДСТВО (вільний переклад, перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
 
В ночі початковій, безсвітній, беззоряній,
Між балок, смердючих болот, пустирів,
В безодні народжені, йдуть у безодню
Нащадки поліпів, медуз, черв'яків!

Вітри вам приносять лиш подих отрути,
Сніги – вже віщують прийдешню вам Смерть,
І дні ваші – тьмяні, як в вересні трави,
І радості – ламкі, як згнила вже жердь.

І в серце своє – я штовхаю прокляття
За те, що пов'язаний з тим ланцюгом,
За те, що ношу я людини печатку,
Й мені що судилося бути рабом.





---------------
Руският поет и публицист Александър Тиняков (Александр Иванович Тиняков) е роден на 13/25 ноември 1886 г. в с. Богородицко, Орловска губерния. Първите му публикации са от 1903 г. във в. „Орловский вестник”, а през 1904 г. цикъл негови стихове излиза в алманах на издателство „Гриф”. Първата му поетична книга „Navis nigra” е отпечатана през 1912 г., след която излизат стихосбирките му „Треугольник. Вторая книга стихов 1912-1921 гг.” (1922 г.) и „Ego sum qui sum (Аз есмь сущий)” (1924 г.). Противоречива личност с остър авторов език, статиите му в руската преса, публицистичните му книги „Пролетарская революция и буржуазная культура” (1920 г.) и „Русская литература и революция” (1923 г.) и сатиричните му реплики събуждат недоволството на колегите му и на властите. Подписва се с псевдонимите Одинокий, Куликовский, Чудаков и Чернохлебов. След 1926 г. се пропива, деградира духовно, изпада в нищета. През 1930 г. е осъден и излежава три години затвор. Умира на 17 август 1934 г. в Ленинград.