Александр Вертинский Пей, моя девочка, пей, моя ми

„ПЕЙ, МОЯ ДЕВОЧКА, ПЕЙ, МОЯ МИЛАЯ...”
Александр Николаевич Вертинский (1889-1957 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПИЙ, МОЯ МЛАДИЧКА, ПИЙ, МОЯ МИЛИЧКА

Пий, моя младичка, пий, моя миличка,
лошо вино в този час.
Ние с теб бедни сме, ние унили сме –
щастие няма за нас.

Нас ни измамиха, нас ни заплетоха,
обич ни вляха по план...
Хитро и тънко, тъй тънко ни метнаха,
няма забравяне там!

Нас ни изпиха, в бокали кристални сме
светло уханно вино...
Ето защо мойте песнички жални са,
ето защо сме ведно.

Наште сърца – ръкавици омърляни.
Наште душици мълчат!
Ний от жестока ръка сме изхвърлени
в този огромен креват.

Пий, моя младичка, пий, моя миличка,
лошо вино в този час.
Ние с теб бедни сме, ние унили сме –
щастие няма за нас.


Ударения
ПИЙ, МОЯ МЛАДИЧКА, ПИЙ, МОЯ МИЛИЧКА

Пи́й, моя мла́дичка, пи́й, моя ми́личка,
ло́шо вино́ в то́зи ча́с.
Ни́е с теб бе́дни сме, ни́е уни́ли сме –
шта́стие ня́ма за на́с.

На́с ни изма́миха, на́с ни запле́тоха,
о́бич ни вля́ха по пла́н...
Хи́тро и тъ́нко, тъй тъ́нко ни ме́тнаха,
ня́ма забра́вяне та́м!

На́с ни изпи́ха, в бока́ли криста́лни сме
све́тло уха́нно вино́...
Е́то зашто́ мо́йте пе́снички жа́лни са,
е́то зашто́ сме ведно́.

На́ште сърца́ – ръкави́ци омъ́рляни.
На́ште души́ци мълча́т!
Ни́й от жесто́ка ръка́ сме изхвъ́рлени
в то́зи огро́мен крева́т.

Пи́й, моя мла́дичка, пи́й, моя ми́личка,
ло́шо вино́ в то́зи ча́с.
Ни́е с теб бе́дни сме, ни́е уни́ли сме –
шта́стие ня́ма за на́с.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Вертинский
ПЕЙ, МОЯ ДЕВОЧКА, ПЕЙ, МОЯ МИЛАЯ...

Пей, моя девочка, пей моя милая,
Это плохое вино.
Оба мы нищие, оба унылые –
Счастия нам не дано.

Нас обманули, нас ложью опутали,
Нас заставляли любить...
Хитро и тонко, так тонко запутали,
Даже не дали забыть!

Выпили нас, как бокалы хрустальные
С светлым, душистым вином...
Вот отчего мои песни печальные,
Вот отчего мы вдвоем.

Наши сердца, как перчатки изношены.
Нам нужно много молчать!
Чьею-то жесткой рукою мы брошены
В эту большую кровать.

Пей, моя девочка, пей моя милая,
Это плохое вино.
Оба мы нищие, оба унылые –
Счастия нам не дано.

               1917 г.



ПИЙ, МОЯ ДІВЧИНКА, ПИЙ, МОЯ МИЛА... (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)

Пий, моя дівчинка, пий моє сонечко,
Це препогане вино.
Хай жебракуємо, – стерпимо, донечка:
Щастя нам ввік не дано.

Нас обдурили, брехнею обплутали,
Нас заставляли любить.
Хитро і тонко, так тонко заплутали,
Що ж нам з тобою робить?

Випили нас, – як бокали та келихи
З світлим вином, – мов той грог…
Ось від чого живемо, як метелики,
Ось від чого ми удвох.

Наші серця – рукавички мов зношені,
Треба багато мовчать.
В ліжко чуже ми насильно запрошені –
Марно молить та кричать.

Пий, моя дівчинка, пий моє сонечко,
Це препогане вино.
Стерпимо, ластівка, – стерпимо, донечка:
Щастя – є тільки в кіно.





---------------
Руският поет, композитор, киноактьор, певец и естраден артист Александър Вертински (Александр Николаевич Вертинский) е роден на 9/21 март 1889 г. в Киев. Още като ученик публикува свои разкази в местните вестници и играе в любителски театрални спектакли. С пристигането си в Москва, през 1913 г. той прави своя театрален дебют като актьор и драматург в Театъра на миниатюрата и своя актьорски кинодебют във филма „Обрыв”. През Първата световна война е доброволец на фронта, а след войната продължава да се снима активно в киното, пише и изпълнява песни, има многобройни естрадни изяви и театрални гастроли. През 1920 г. емигрира и продължава своята творческа деятелност в Полша, Германия, Франция и други европейски страни, известно време живее в САЩ и в Китай, прави турнета из целия свят. През 1943 г. се връща в родината и прави над две хиляди концерти в театри, заводи, на фронта. След войната продължава да се снима в киното, да твори и да се изявява пред обичащата го публика. Умира непосредствено след последния си концерт в Ленинград – на 21 май 1957 г. За своя път в руската естрада Вертински многократно е казвал: „Я был больше, чем поэтом, больше, чем актером. Я прошел по нелегкой дороге новаторства, создавая свой собственный жанр...”