До кладенче горско, сред шумата
приклекнах, вода да отпия.
Но ми заседна, куршумено,
на гърлото зла орисия.
Избистри се изворът с образа
покрит със седефени люспи.
Дълбоко, в очите му бронзови,
омраза към ближния чувствах.
Погалих водата със идола.
Каква ли бе тази магия,
която обзе ме по видело,
та глътка не даде да пия?
...Отгоре калини и явори
поръсваха есенна шума...
И сякаш усетих, как дяволът
в мен вдига наздравица шумна.
До кладенче горско, сред шумата
© Copyright: Румяна Пелова, 2013
Свидетельство о публикации №113061705115
Свидетельство о публикации №113061705115
Рецензии