За изневярата, за любовта, за нещата от живота

Какво е Изневярата? Предателство?
Или e само щура пантомима –
мисловно бягство, смяна на картината,
от дълго и обсебващо приятелство?

Какво е Бягството? Душевно малодушие?
Или е порив към забравеното „Аз съм!”,
стремеж - химерен, лих и недорасъл
изгубен в делничното многозвучие?

Какво е Любовта? Блян или топло тяло
което жадуваме? Пристан – да приютим душата си,
или водовъртеж, потоп, море от страст,
огън, в който се сливаме безумно оскотели?...

Какво е Нещото, което търсим вечно
и все не стигаме?... Търчим, орисани
да следваме закони природни и неписани
и дирим пак, всуе макар – все Още Нещо!

Какъв е Смисълът на този кръговрат,
наричан простичко Живот? Дали не можем
понякога от пътя си към Нищото напред
да се завръщаме във времето обратно?

Дали във любовта не търсим път назад,
в един неосъзнат копнеж ведно със другия
да пръснем още от свойто Аз. И после пак
след Края, да сме тук, в този прекрасен свят...

Че ний сме пътници, прашинки от всемира
за миг пробляснали, изчезващи навек.
Със стъпки малки, и понякога в посока грешна
тук в дни броени, сеем нищожната си диря...

А изневярата... е грях разбира се! Но нека
не съдим строго! Тя е Любов, най-често късна
отхвърляна, охулвана, проклета,
но си остава на живота Път...

А пътищата... са такива каквито са:
човешки, кривуличещи, нелеки!