Късна любов

                На внучките ми, близначките Рая и Деница


Не ми прилича на косите посребрени,
на бялата брада, на сбръчканата кожа,
но не търсете цялата вина у мене –
кръвта, навярно, да се утаи не може;

и ме разпъва странна обич закъсняла,
и странно чувство ме изгаря в тъмнината –
брадата ми, разбирам го, наистина е бяла,
но вие го кажете на душата!

И крача влюбен сред градини разцъфтели,
и късам рози за любимите момичета –
косите, рошени от вятъра, са бели,
но старостта по-истински обича!

И не в една сега съм влюбен с обич луда,
и не една сега целувам и прегръщам –
едва когато остарях, се случи чудото,
и две момичета със обич ми отвръщат.

И посребрената коса не ги тревожи,
не ги тревожи сякаш ревност спотаена,
а аз съм стар ревнивец – лош и невъзможен –
ревнувам ги от цялата Вселена!

Ах, късна обич, обич моя най-красива,
за теб, за вас тая съкровища в сърцето –
за вас, на старостта наградата щастлива,
за вас, любов на моя късен ден, за двете...