Дъжд

Откъде се изля изведнъж
и в земята се сви като бебе?!
Най-нормален следпролетен дъжд,
а така ми прилича на тебе!

Как ме гали със тежки очи
и душата ми лумва в зелено...
А след час или два не личи,
че е губил дъха си по мене.

Върху моята кожа искри -
непонятен, внезапен, вълшебен...
И попивам, додето заспи
във ръцете ми... Чист като тебе.


Рецензии