Истината за Светия Граал

Голгота...
Боже, просто хълм невзрачен –
не планина, за митове достойна...
Не е в Голгота работата, значи
– днес хиляди се качват там спокойно;

днес всеки носи кръст в мъглата гъста,
разпънат върху грижи и проблеми,
така че главното не е и в кръста –
разпятие е днес самото време.

Днес всеки вдига храм, строи олтари,
пред своя бог с молитва коленичи
и значи – светостта не е във вярата
и смисълът е много по-различен.

Днес свой Ахасфер вече има всеки,
и всеки е търговец, влязъл в храма;
с разбойници вървим в едни пътеки,
живеем в грях, печелим от измама;

Пилат ни съди, докато сме живи,
а дните ни са Via Dolorosa,
оцет и жлъч съдбата ни налива
и цял живот по тръни ходим боси.

Какво тогава?
Преди двайсет века
Исус Христос възкръснал в дни сурови.
Но всяка нощ нали умира всеки?
Нали се буди възкресен отново?

Днес болката е лого на живота
и ни предават хиляди Пилати...
Затуй ли си измисляме Голготи
и възкресения подир разпятия?

Затуй ли?
Може би в една измама
човекът смисъл и кураж намира,
отричайки, че смисъл всъщност няма,
че даже вечността все пак умира;

че сив, жесток и грозен е животът
и участта човешка е нещастна...
Измислици са кръст, Исус, Голгота,
Граалът е измислица прекрасна.

Животът в нея вечно побеждава,
Христос възкръсва в огнени сияния
и, възвисен над този свят, остава –
легенда,
или мит,
или предание...