Капки самодивски ни опиват
с вкус на македонско тежко вино.
Гълъби ни гледат завистливо,
кацнали на клонки по двамина.
Сойките разплитат горска клюка -
кой с кого пресича планината.
Сам разбираш: твоя съм сполука,
щом дошла съм тебе да изпратя.
Ой, ти, мое либе, харамия!
Море, волен пирински войвода!
Вино от калина ще отпием,
свобода да случим за народа.
Вихрен връх протяга мъжки длани,
път ни сочи клек между скалите...
Искам с мене, либе, да останеш,
но нагоре теглят те орлите.
Ой, ти, мое либе, луд гидия!
Море, верен пирински войвода!
Битките са твоята стихия
и мечтата за народ свободен.
Старо воеводско стихотворение
© Copyright: Румяна Пелова, 2013
Свидетельство о публикации №113060204134
Свидетельство о публикации №113060204134
Рецензии