Христо Банковский Спокойствие

ХРИСТО  БАНКОВСКИЙ  БОЛГАРИЯ
        СПОКОЙСТВИЕ

Искам да скитам харамийски из балкана
в един свят, огласян от тихите въздишки на кукувиците.
Сутрин слънчевия часовник да ме събужда рано,
за да завиждам цял ден на цветята и на птиците.
Да паля огън от суха букува шума,
да спя край огън и да сънувам огън;
в сърцето ми нека узрее най-ярката дума,
която ще пазя като любов – ревниво и строго.
Аз съм волен и волно на воля се скитам
и червения водопад на моята кръв тържествува.
Високо в синьото живеят планините,
добри и мъдри лекари – те силните мъже лекуват.
Могъщо слънце тича по билата,
могъщи облаци по влажните дървета се катерят.
От тъмната гора изгрява светъл вятър,
как хубав е живота – дори под облак черен!
И моите коси внезапно разцъфтяха
със плахи бели цветове... внезапно.
Цветът е знак за пролет – под пролетната стряха
на белите коси,
пътувам безпощадно.
Пътувам и сънувам живота си отново
и зная: ще живея безброй, безброй години...
И ще отмине като период дъждовен
това, което трябва да отмине.

Из стихосбирката „Мъжки години”, 1974


            СПОКОЙСТВИЕ
 http://www.stihi.ru/2013/05/28/4895

                Перевод с болгарского
                Александра Борисова

Люблю бродить один в родных горах Балканах
И,внемля вздохам и кукушкиным речам,
Часовник солнечный,  что утром будит рано,
Хочу завидовать я  птицам и цветам.

Я разведу костёр – сухи от бука ветки,
И лягу у костра, мечтая, чтоб огни
Возникли, как любовь, пленительны и редки,
И  будут, как любовь, - ревнивы и строги.

И буду снова я скитаться по просторам
И красный водопад шумит в моей крови.
В безбрежной синеве живут и дремлют горы,
Как мудрые врачи – сильней, добрей врачей.

И мощный солнца луч гуляет по хребтинам,
По влажным деревам, от туч, где пелены.
Из темноты лесов стекает вихрь холстиной,
О, как прекрасна жизнь – хоть облака черны!

И волосы мои вдруг расцвели цветами
И робко, белые, так невзначай цветут.
Цветы -  пора весны всегда, но временами
На  волосах седых безжалостен их путь.

Судьбою и мечтой по жизни мы хранимы,
Скитаемся на жизненном пути,
Должны и в жизни мы пройти дождей период,
Дорогу эту нужно нам пройти.