Юлияна Донева - Шепотът на вятъра

ШЕПОТЪТ НА ВЯТЪРА

Аз вярвам, че и  тука  има Рай!
В тревата светят капки – изумруди.
Из пролетните прелести на Май,
прелитат пъстроцветни пеперуди.

Вятърът в косите ми танцува,
 но позатихва песента, защото
може би не иска друг да чува,
и тихичко ми шепне на ухото:

„Я погледай,  пролет се събужда,
 носи нови пориви в душата.
От щастие, нима ти нямаш нужда?
Събуди се, прогони тъгата.

Просни се на зелената морава
и вдигни ръцете към небето.
Ще чуеш как приижда като лава,
споменът за щастие в сърцето.

Стой така загледана  далеко
във ведросиньото небе на Май.
Ще усетиш как ти става леко
и ще възкликнеш: -  Има, има Рай!“

...И духна нейде вятърът бездомен,
а аз изпълних туй, което каза.
И уж за щастие очаквах спомен,
а като, че право в Рая влязох.


Рецензии