За теб!

Моето женско проклятие,
моята сладка измама:
хем да се плезя на вятъра,
хем да съм истинска дама.

Сутрин да сгъвам юрганите,
мръсно бельо да събирам.
Нощем, облизала раните,
драсвам през девет баира:

да си побъбря със времето,
да си нагледам мечтите,
с куп обещания бременни,
с бяла надежда завити.

Знам, че ти писна до мразене.
Все те изправям на нокти
с лудите нощни фантазии,
с нежната сутрешна кроткост...

И съм хладно обятие.
И съм ти адската жега...
Моето женско проклятие...
Страшно си падаш по него!


Рецензии