Дафинка Станева - Старите къщи, перевод
затоплени от птичите гнезда,
сънуват често къщите-старици
последната си падаща звезда.
Оазиси от време романтично,
се взират със мушкатени очи
в света, залисан в битки прозаични,
отвикнал пред Небето да мълчи.
Провинциални къщи-ветерани
предчувстват вече багерната смърт.
И с грозде необрано - птичи рани -
във нас сълза и притча ще родят.
С препатилите дървени стобори,
свидетели на порив, радост, стон,
те старомодно вписват се в декора
на нови исполини от бетон.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Увитые лозою и плющами
Под ветхой крышей сотни птичьих гнёзд
Хибары спят и снится им ночами
Как падает последняя из звёзд.
Заборы старые грустнее и грустнее
Им помнятся мой первый смех и стон
Они конечно выглядят скромнее
Чем их величества железо и бетон.
Здесь как в оазисе легко и романтично
И с грустью смотрит старая герань
А мир об быт разбился прозаично
Ты удивляться миру перестань.
Провинциальные домишки-ветераны
Идёт бульдозер… что мне вам сказать
И виноград остался неубрАнным
И притча жжёт, как горькая слеза.
Свидетельство о публикации №113052202231