Майски дъжд

Прегърнал този майски ден през кръста,
дъждът полека слиза от могилите,
пристъпва в мокрите треви на пръсти,
гъстее, ромоли, набира сили,
пилее едър бисер по поляната,
тече, размеква глината корава,
разбива локвите в сребриста пяна,
окъпва птиците – и отминава.
И облаци, белосани със синка,
висят на бряста в сухите върхари,
и пърха в шипката сърдита чинка
и с мокрите врабчета разговаря.

Разплаканото утро вече съхне,
кръжат в небето жерави красиво,
и пръхне топлата земя, и пръхне –
в пръстта живакът на дъжда попива.

През май пиян дъждец в полето броди
и библията на тревите срича,
и капките са бисерна мелодия,
която в корените се оттича.
По клоните на мокрите дървета
брилянтени огърлици безкрайни
висят забравени и ярко светят –
прозрачно-бистри, приказно-нетрайни.
В огромни капки влагата се сцежда,
примамва слънцето в листата гъсти
и, с цветовете на дъга, изглежда,
че пърхат в клоните колибри пъстри.

Вълшебен майски дъжд, вода небесна,
с която вечният живот се ражда, 
безкрайно падай в светлите ми песни
и утолявай светлата ми жажда.