Юлияна Донева - Модистки - стихотворение за деца

МОДИСТКИ

Настанат ли за мама дни свободни,
започваме да шием дрехи модни.
Пристигат у дома ни ученички,
донасят плат за блузки и полички,
последните списания отварят,
модел избират, дълго разговарят.
И щом си тръгнат, вече знаем с мама,
престои ни работа голяма.
Мама взема ножица и креда,
чертае, мери с метър или с педя,
скроява, после със конец тропосва,
но всичко туй тъй много труд и коства,
че всякога не може да насмогне.
И идва моят ред да и помогна.
Подреждам й скроените парчета,
обирам изрезки от плат, кончета,
подавам копченце или карфичка,
и ето я готовата поличка.
Мама я изглажда със ютия,
старае се умората да скрие.
Минава час, от вънка някой чука.
След миг клиентката е вече тука.
-Готова ли е ? – пита тя с надежда.
Облича я, в стъклото се оглежда.
Благодари,преди да тръгне плаща
и мама със усмивка я изпраща.
И тъй, останат ли ни дни свободни,
превръщаме се във шивачки модни.