Пепеляшка по никое време

Ще пристигна на кон
след дванайсет и нещо -
по-желана от трон
и от ад по-гореща.

Ще развея коси,
ще изгрея от мрака.
По-красива не си
и в мечтите си чакал.

И додето край мен
плъзгаш дръзка походка,
аз света вцепенен
ще изправя на нокти.

Ще изкарам навън
всички злобни съседки!
Посреднощ, посред сън,
посред клюки и плетки.

Да настръхнат от яд,
че в света безразличен
някой все пак е млад,
някой все пак обича...

А по светло през смях
ще си хвана гората...
Сладка колкото грях,
луда колкото вятър...


Рецензии